Горди говореше на стената, с гръб към слушателите си. Хлътналите му ребра се очертаха, когато вдигна чашата към устата си. Беше измършавял потресаващо. Вече говореше спокойно, сякаш просто изреждаше факти, които е открил сам.
— Главният му инструмент е „Шайло Скуеър Файненшъл“, частна инвестиционна фирма, която се занимава с изкупувания на закъсали дружества със запорирано имущество — обичайните игри за Уолстрийт. „Шайло“ притежава солиден дял от „Варанда Капитал“, но не се знае колко точно, защото данъчните им документи съдържат минимални сведения. Въобще всичко, свързано с този тип, е пълна измама. „Варанда“ пък притежава солиден дял от Бейтриъм Груп. Както знаете, „Бейтриъм“ заедно с много други фирми е собственик на скъпата ни юридическа алма матер „Фоги Ботъм“. И още три такива. Не знаете обаче, че „Варанда“ притежава и нещо, наречено Лакър Стрийт Тръст в Чикаго, а „Лакър Стрийт“ е собственик на още четири печеливши юридически учебни заведения. Това прави общо осем.
От дясната страна на стената в големи кутийки бяха написани имената на „Шайло Скуеър Файненшъл“, „Варанда Капитал“ и Бейтриъм Труп. Под тях в прегледна редица се мъдреха имената на осем учебни заведения: „Фоги Ботъм“, „Мидуест“, „Посейдон“, „Гълф Коуст“, „Галвестън“, „Бънкър Хил“, „Сентрал Аризона“ и „Статън Айланд“. Под всяко име имаше цифри и думи, изписани много дребно и нечетливи от другия край на стаята.
Горди пристъпи към масата и си доля умерено количество текила. Отпи, върна се до стената и се обърна към тримата си приятели.
— Ракли започнал да събира висшите учебни заведения по право преди десетина години, неизменно под различно прикритие, разбира се. Не е незаконно да притежаваш частен юридически колеж, от който да печелиш, обаче той въпреки това се старае всичко да е скрито-покрито. Сигурно се притеснява да не би някой да надуши малката му мръсна схема. Е, аз го спипах. — Горди отпи още глътка и ги изгледа с широко отворени и пламнали от гняв очи. — През две хиляди и шеста година умниците в Конгреса решили, че всеки срещнат трябва да има възможност да подобри живота си, като се образова по-добре, затова постановили в общи линии, че всеки, включително ние четиримата, може да заемем каквато сума ни е необходима, за да се сдобием с образователна степен. Заеми за всички, лесни пари. За обучението, за учебници, дори за издръжка, независимо колко са, гарантирани от федералното правителство, разбира се.
— Това е всеизвестно, Горди — отбеляза Марк.
— О, благодаря ти, Марк. Ако обичаш, просто седи там, мълчи си и ме остави аз да говоря.
— Слушам, сър.
— Не е всеизвестно обаче, че след като Ракли се сдобил с юридическите учебни заведения, те започнали бързо да се разрастват. През две хиляди и пета година във „Фоги Ботъм“ имало четиристотин студенти. Когато ние се записахме през две хиляди и единайсета, записаните стигнали хиляда, колкото са и сега. Същото важи за другите му учебни заведения — всички имат по около хиляда студенти. Училищата закупили сгради, наели всеки що-годе грамотен преподавател, когото изкопали, платили големи пари на административни мениджъри с приемлива квалификация и, разбира се, се рекламирали като луди. Защо ли? Е, онова, което не е всеизвестно, е икономическият механизъм на тези учебни заведения.
Горди отпи още една глътка и се премести към десния край на стената, където имаше дъска, запълнена с цифри и изчисления.
— Сега малко изчисления за тях. Да вземем „Фоги Ботъм“. Прибират ни по четирийсет и пет хиляди годишно за обучението и всички издържат изпитите. Няма стипендии и субсидии, каквито предлагат истинските университети. Това прави общо четирийсет и пет милиона. На преподавателите плащат по около сто хиляди годишно — много по-малко от двеста и двайсет хиляди, колкото е заплатата в добрите учебни заведения, но въпреки това е цяло състояние за смешниците, които ни обучават. Непрекъснато има преподаватели, които си търсят работа и буквално молят за назначение, защото страшно обичат да работят със студенти, разбира се, не за друго. Училището обича да се хвали с ниското съотношение между студенти и лектори — десет към едно, — все едно сме разделени на приятни малки групи и ни преподават надарени професионалисти, нали така? Помните ли лудницата през първия семестър? Поне двеста човека се бяхме натъпкали в аудиторията на Стивън Пелтека.