— Мисля, че трябва да заминеш — отсече Тод. — Незабавно.
— Защо?
— Имаме достатъчно пари, Марк. И сме допуснали грешки, за които дори не подозираме. Напусни страната. Адвокатските хонорари ще бъдат преведени утре — черешката на тортата, а банката знае къде да изпрати парите. Ще се почувствам по-добре, ако се качиш на самолета.
— Може би. Нямаше проблеми с новия ти паспорт, нали?
— Никакви, вече ти казах. Всъщност изглежда по-убедително от истинския, който не съм използвал често. Тези нещица ни струваха хиляда долара, ако помниш.
— О, да. Как да забравя?
— Качвай се на самолета, Марк, и веднага напусни страната.
— Обмислям го. Ще те държа в течение.
Марк пъхна лаптопа си и няколко папки в по-голямо куфарче от дните си като адвокат и си приготви неголям сак с малко дрехи и четка за зъби. Стаята беше отвратителна и му беше дошло до гуша от нея. След като бе прекарал девет нощи там, не виждаше причина да се обажда на рецепцията — беше платил за още два дни. Затова просто си тръгна. Остави мръсни дрехи, свои и на Тод, купчина документи, нито един от които не беше уличаващ, няколко списания, използвани тоалетни принадлежности и наетия принтер, чиято карта памет бе извадил. Извървя няколко преки, спря такси и отиде на летище „Кенеди“, където плати в брой шестстотин и петдесет долара за двупосочен билет до Бриджтаун, Барбадос. Служителят на паспортния контрол беше полузаспал и почти не погледна документите му. Марк уби един час във фоайето, излетя в десет и десет и кацна в Маями навреме в един и пет през нощта. Намери си пейка на празния изход и се опита да поспи. Очакваше го дълга нощ.
На около пет километра от там специален агент Уин и двама негови колеги отново влязоха в правната кантора „Коен-Кътлър“. Иън Мейуедър и един партньор ги чакаха. Фирмата вече им сътрудничеше, макар и по принуда заради съдебните заповеди, затова напрежението беше намаляло и обстановката беше почти сърдечна. Секретарка поднесе кафе и всички се настаниха около ниската масичка.
— Е, беше дълга нощ — започна Уин. — Проверихме списъка, който ни дадохте, звъннахме на доста места и сравнихме имената с нашите данни от банка „Суифт“. Изглежда, всички хиляда и триста клиенти са мними. Имаме съдебна заповед всички плащания да бъдат прекратени за четирийсет и осем часа.
Мейуедър не се учуди. Неговите подчинени също бяха работили цяла нощ и бяха стигнали до същия извод. Освен това разполагаха и с делото срещу Фрейзиър и Лусеро и отправените към тях обвинения.
— Ще ви съдействаме — каза Мейуедър. — Ще направим каквото поискате, но нали няма да проверявате двеста и двайсет хиляди клиенти един по един?
— Не. Другите фирми явно са наред. Дайте ни малко време и ще се махнем. Само да се уверим, че измамата е свързана единствено с тази малка група.
— Много добре. Какво става с Фрейзиър и Лусеро?
— Не знаем къде са, но ще ги намерим. Парите, които сте им превели вчера, са били незабавно прехвърлени в офшорна банка, така че току-що са напуснали страната. Подозираме, че бягат, но вече е ясно, че са… да кажем, неопитни.
— Ако парите са в офшорна банка, не можете да ги пипнете, нали?
— Така е, но тях двамата със сигурност можем. След като ги арестуваме, ще побързат да сключат сделка. И ще върнем парите.
— Чудесно. Моят проблем е споразумението. Все още има много неизплатени пари и няколко адвокати вече се разкрещяха. Моля ви, побързайте.
— Работим по въпроса.
В девет часа Марк изпи поредното двойно еспресо и се запъти към изхода си. Пусна малък подплатен плик в пощенска кутия на „Американ Поуст“ и продължи да върви. Пликът беше адресиран до репортер на „Уошингтън Поуст“ — безкомпромисен разследващ журналист, когото той наблюдаваше от седмици. В плика се намираше една от флашките на Горди.
Докато чакаше на опашката, се обади на майка си и й пробута измислица за някакво дълго пътуване, което с Тод са намислили да предприемат. Каза й, че ще отсъстват месеци и няма да може да го намира по телефона, но той ще й се обажда, когато има възможност. Увери я, че бъркотията във Вашингтон е овладяна и че няма причини за тревога. И да очаква пратка днес. Изпратил й бил малко пари, които да харчи както поиска, но да не ги пилее за адвокат за Луи. Обичам те, мамо.
Марк се качи безпроблемно на борда и се настани на мястото си до прозореца. Отвори лаптопа си, влезе в интернет и видя имейла от Джени Валдес от „Коен-Кътлър“. Изплащането на адвокатските хонорари било спряно до второ нареждане поради „неочаквано възникнал проблем“. Той препрочете имейла и затвори лаптопа. Е, при такова огромно споразумение със сигурност щяха да възникват проблеми, така че едва ли беше свързано с тях. Нали? Марк затвори очи и пое дълбоко дъх, когато стюардеса оповести по уредбата, че ще излетят с малко закъснение поради проблем с „документацията“. Полетът беше пълен с отпускари, запътили се към островите, някои от които явно бяха прекарали времето си в бара, преди да се качат. Неколцина изпъшкаха, но се чуха също смехове и подвиквания.