Любимият им бар беше барака със сламен покрив между два малки хотела на главния плаж на пет минути пеша от къщата им. Прекарваха там часове, играеха на домино и на дартс, бъбреха с туристите, попиваха слънцето, обядваха и пиеха „Газела“ — светло пиво, което май беше националната бира на Сенегал. Барът беше собственост на заядлива възрастна германка, чийто съпруг беше починал неотдавна. От време на време жената се дотътряше с патешка походка да обърне няколко питиета и да се скара на служителите, които въртяха очи зад гърба й. Томас започна да флиртува с нея и не след дълго я запозна с приятеля си Кристоф. Очароваха я на дълъг обяд. На следващия ден тя се върна за втора порция от същото, а по време на четвъртия им обяд Тод я попита дали е мислила да продаде бара. Търсели си занимание и така нататък. Тя призна, че е възрастна и изморена.
Двамата приятели купиха бара и затвориха за ремонт. С Алис на борда вложиха осемдесет хиляди долара в по-модерна кухня, нужното оборудване и големи телевизори. Увеличиха двойно и местата в заведението. Бизнес планът им беше да го превърнат по-скоро в нещо като американски бар, като запазят местната музика, храна, напитки и декор. Когато отвориха отново, Алис отговаряше за ресторантската част. Крис и Томас обслужваха бара. Бо контролираше неколцината служители в кухнята. Заведението беше претъпкано още от отварянето си и животът беше прекрасен.
За спомен и като намигане към един друг живот го нарекоха „Бар „Петлите“.
Бележка на автора
Както обикновено, се отнесох безскрупулно с действителността, особено с правната материя. Закони, съдилища, процедури, правилници, фирми, съдии и техните съдебни зали, адвокати и техните навици — всичко е родено от въображението ми, за да се впише в сюжета.
Марк Твен твърди, че е премествал цели държави и градове, за да прилягат на сюжета му. Романистите разполагат с такава свобода или просто са си я присвоили.
Алан Суонсън ме преведе през улиците на Вашингтон. Бобу Моук, специалист по искови дела с енциклопедични правни познания, отново прегледа ръкописа. Дженифър Хълви от Правния факултет на Вирджинския университет ме запозна със сложната система на студентските заеми. Благодаря на всички. Вината за моите грешки не е тяхна.
Въпросът, който всеки писател мрази, е: „Откъде ви хрумват идеите?“. За тази история отговорът е прост. В броя на „Атлантик“ от 24 септември 2014 г. прочетох статия, озаглавена: „Измамата в учебните заведения по право“. Чудесен разследващ материал от Пол Кампос. Към края на статията вече се бях вдъхновил и знаех какъв ще бъде следващият ми роман.
Благодаря, господин Кампос.
Обработка
The LasT Survivors: shadow, 2018
Информация за текста
Издание:
John Ray Grisham
The Rooster Bar
Copyright © 2017 by Belfry Holdings, Inc.
All rights reserved
Джон Гришам
Бар „Петлите“
Американска
Първо издание
Превод © Надежда Розова
Худ. оформление © Николай Пекарев
Снимка на корицата © Shutterstock
ОБСИДИАН София 2017
ISBN-978-954-769-441-5