Марк се взираше в стената. Не виждаше снимката на Хайндс Ракли, обаче усещаше как той ги гледа самодоволно. В момента обаче не Ракли и неговият грандиозен заговор занимаваха Марк. Той се тревожеше за Горди. Най-голямото им предизвикателство утре щеше да е да заведат приятеля си на лекар.
5
В два през нощта Тод се шмугна безшумно в апартамента на Горди и завари Марк и Зола заспали. Той разтърси Марк и прошепна:
— Мой ред е.
Марк стана, протегна схванатите си мускули и стави, прекоси коридора и се строполи на канапето на Зола.
Преди зазоряване Горди се надигна от леглото и си навлече джинсите, суичъра, чорапите и джинсовото яке. Взе туристическите си обувки, застана до вратата и се ослуша. Знаеше, че другите са в дневната и го дебнат да се размърда. Тихо отвори вратата на спалнята, пристъпи в дневната, различи силуетите им на канапето и стола, чу ги как дишат тежко и тихо се запъти към входната врата. В края на коридора обу обувките си и излезе от сградата.
Зола се събуди с първите слънчеви лъчи и се надигна. Щом видя вратата на спалнята отворена, светна лампата и установи, че Горди е успял да избяга.
— Няма го! — извика тя. — Изчезнал е!
Тод скочи от стола и влетя покрай нея в спалнята — малко квадратно пространство, където никой не можеше да се скрие. Прерови дрешника му, надникна в банята и се провикна:
— Мамка му! Какво стана?
— Станал е и е излязъл — отговори тя.
Двамата се спогледаха невярващо, после отидоха да съобщят новината на Марк. Тримата бързо слязоха по стълбите и притичаха по коридора на първия етаж към задната врата на сградата. На паркинга имаше десетина коли, но нито една не беше на Горди. Малката му мазда беше изчезнала точно както се опасяваха. Зола звънна на мобилния на Горди, но той не вдигна. Върнаха се да заключат апартаментите и отидоха в кафене през три преки, където се настаниха в едно сепаре и се опитаха да набележат план за действие.
— Няма как да го намерим в този град — каза Марк.
— Той не иска да го намерим — изтъкна Тод.
— Да извикаме ли полиция? — попита Зола.
— И какво да им кажем? Че приятелят ни е изчезнал и може да се нарани? Ченгетата ще са заети с убийствата и изнасилванията от предишната нощ.
— Ами родителите му? — попита Тод. — Те сигурно нямат представа за състоянието му.
— Не — поклати глава Марк, — Горди ще ни намрази завинаги. Пък и какво могат да направят техните? Да пристигнат светкавично в големия град и да започнат да го издирват?
— Съгласен съм, но Горди има лекар някъде — или тук, или у дома. Специалист, който го познава, който го е лекувал, предписал му е лекарствата, някой, който знае, че той е зле. Ако кажем на родителите му, поне ще осведомят лекаря. Няма значение, че ще ядосаме Горди, ако успеем да му осигурим някаква помощ.
— Звучи логично — съгласи се Зола. — Освен това лекарят му е тук. Горди ходи веднъж месечно.
— Знаеш ли как се казва?
— Не. Опитах се да разбера, но ударих на камък.
— Добре, може би по-нататък, но най-напред трябва да намерим Горди.
Пиха кафе и размишляваха над възможностите да го открият в големия град. Сервитьорката им предложи закуска. Отказаха. Никой нямаше апетит.
— Хрумва ли ти нещо? — попита Марк Зола.
— Ами, не — поклати глава тя. — През последната седмица той изчезна два пъти. Първия път ходил с влак до Ню Йорк. Нямаше го три дни. Когато се върна, не каза много, само че бил по дирите на Върховния сатана. Мисля, че беше говорил с няколко души там. Остана ден-два, през повечето време бяхме заедно. Пиеше и спеше много. А после, когато се прибрах от работа, отново го нямаше. Два дни никаква вест. Тогава намерил онзи преподавател, уволнения от „Фоги Ботъм“.
— Ти знаеше ли с какво се е захванал? — попита Тод.
— Не. Преди два дни Горди се заключи в апартамента си и отказа да ме вижда. Мисля, че тогава е разместил мебелите и се е заловил с тази чудесия на стената.
— Какво ти е известно за състоянието му? — попита Марк.
Тя пое дълбоко дъх и се поколеба.
— Момчета, това е поверително, нали разбирате? Закле ме да пазя тайна.
— Стига, Зола, всички сме в една лодка — подкани я Марк. — Разбира се, че е поверително.