— Сложи глава в скута ми и си поспи — рекла тя. — Когато се събудиш, работата ще бъде свършена.
Тя завъртяла своя чудотворен пръстен и в същия миг цялата гора се повалила с трясък, дърветата се нацепили от само себе си и се наредили на кладници, сякаш невидими великани извършили работата. Когато той се събудил, момичето рекло:
— Виж, дървата са нацепени и натрупани. Останал е само един клон. Като дойде довечера бабата и попита защо е настрани тоя клон, удари я с него и кажи: „Той е за тебе, вещице!“
Старата дошла.
— Видиш ли — рекла тя — колко лека беше работата. Ала за кого лежи тоя клон там?
— За тебе, вещице! — отговорил той и я ударил с него.
Но тя се направила, че нищо не е усетила, подсмихнала се и рекла:
— Утре на ранина трябва да струпаш всички дърва на един куп и да ги запалиш и изгориш.
Станал той, още щом се пукнала зората, и почнал да пренася дървата, ала може ли човек сам-самичък да събере накуп цяла гора? Работата никак не споряла. Ала момичето не го изоставило в бедата: донесло му то на обед яденето и той, след като се нахранил, сложил глава в скута й и заспал. Когато се събудил, всичките дърва горели с грамаден пламък, който издигал езиците си чак до небето.
— Чуй ме — рекло момичето, — когато дойде вещицата, ще те накара да изпълниш разни нейни поръчки. Правиш ли без страх, каквото тя иска, нищо не може да ти стори, ала изплашиш ли се, огънят ще те грабне и ще те погълне. Накрая, след като си извършил всичко, грабни я с две ръце и я хвърли в средата на огъня.
Отишло си момичето, а не след дълго дошла тихичко бабата.
— Уха, студено ми е — рекла тя, — ала тоя огън гори здравата, ще сгрее старите ми кокали, ще ми стане хубаво. Но хе там има един пън, който не ще да гори, я го извади. Направиш ли и това, свободен си и можеш да отидеш, където щеш. Само побързай.
Барабанчикът не му мислил много, а скочил сред пламъците; ала те нищо не му сторили. Дори косите му не опърлили. Той извадил пъна и го турил настрана. Но щом се допряло до земята, дървото се преобразило и пред барабанчика застанало хубавото момиче, което му помагало в бедите. По копринените, лъскави като злато дрехи, с които то било облечено, той разбрал, че това е царската дъщеря. Но бабата се усмихнала злобно и рекла:
— Ти мислиш, че си я вече избавил, ала тя не е още твоя.
Тя понечила да се хвърли върху момичето и да го отведе, но той я сграбил с две ръце, дигнал я високо и я хвърлил в голямата уста на пламъците, които се сключили над нея, сякаш се радвали, че поглъщат една вещица. Тогава царкинята погледнала барабанчика и като видяла, че е хубав момък и си спомнила как изложил на опасност живота си, за да я спаси, подала му ръката си и рекла:
— Ти се реши на всичко заради мене, ала и аз ще сторя всичко за тебе. Обещаеш ли да ми бъдеш верен, ще станеш мой съпруг. Ще имаме всичко — доста е онова, което вещицата е събрала тук.
Тя го завела в къщата. Там имало ковчези и ракли, пълни със скъпоценности. Те оставили златото и среброто и взели само безценните камъни. Не искали да стоят вече на стъклената планина и той й рекъл:
— Седни при мене на седлото и ние ще полетим надолу като птици.
— Не ми се харесва това старо седло, — рекла тя. — Стига само да завъртя моя чудотворен пръстен и ще се намерим у дома.
— Бива — отговорил барабанчикът, — хайде пожелай да се намерим пред градските порти.
В един миг те били там и барабанчикът рекъл:
— Искам да ида най-напред да се обадя на моите родители. Чакай ме тука в полето, скоро ще се върна.
— Ах — рекла царкинята, — моля ти се, пази се да не целунеш родителите си по дясната буза, защото ще забравиш всичко и аз ще остана изоставена и сама тук на полето.
— Как мога да те забравя? — рекъл той и стиснал ръката й, като обещал скоро да се върне.
Когато влязъл в бащината си къща, не могли да го познаят кой е — толкова много се бил променил, защото трите дни, които прекарал в стъклената планина, били три дълги години. Тогава той се обадил кой е, родителите му се зарадвали и се хвърлили да го прегръщат. Сърцето му било така развълнувано, че той забравил думите на момичето и ги целунал по двете бузи. Ала щом ги целунал по десните бузи, всяка мисъл за царкинята изчезнала от главата му. Той изпразнил джобовете си и насипал цели шепи едри безценни камъни на масата. Родителите му просто не знаели какво да сторят с такова голямо богатство. Баща му направил един палат, заобиколен с градини, гори и ливади, сякаш някой княз щял да живее в него. А когато палатът бил готов, майката рекла:
— Намерих ти едно момиче. Сватбата ще стане след три дена.
Синът се съгласил с всичко, което родителите му пожелали.