— Добре си, нали? — попита ме той.
— Отлично.
Значи забелязал е треперенето, но това не беше всичко: когато влязох тук, сигурно съм приличал на претърпял автомобилна злополука. Тя беше казала, че загубата на кръв не е критична, но превръзките ще трябва да се сменят след дванадесет часа. Онова същество беше разкъсало ръката ми по цялата дължина над лакътя, оставяйки трицепса открит.
— Не съм лекар — каза тя — и може да ме обвинят в престъпление за това, че правя медицински манипулации върху теб, без дори да съобщя за това.
Не мисля, че шокът се дължеше на раната. Причината беше в нежелаещия да ме напусне ужас от това, че бях там, под грамадния тъмен силует на плавателния съд, който похлупваше голяма площ над главата ми, а онези проклети зверове налитаха към мен от откритата безкрайност на водата като ангели на смъртта.
— Още чай?
Казах „да“.
Самият той изглеждаше доста зле. Не беше спал, откакто започна радиопредаването преди деветнадесет часа. Не беше почивал, защото му казах, че не бива да пропускаме нищо, нито дума.
— Не ти ли се яде нещо?
— Не. Не желая да те прекъсвам.
Струваше ми се, че вече никога няма да ми се прииска да ям — до такава степен ми се гадеше. Седях като размазан в големия разкривен фотьойл, миришех на йод и бог знае какво друго. „Обикновено кучето лежи там — беше казал Паркс, — но сега съм го затворил в кухнята.“
„Не трябваше да влизаш тук, мили! Този кораб е страшно малък. Казах ти, че ще идвам в твоята каюта, когато е възможно.“
Това беше на френски. Досега бяхме чули да се записват английски, френски, немски, руски и японски. На борда имаше пет жени, три от тях секретарки. Чухме да назовават няколко човека с имената им по време на разговори: Такао Сакамото, Симитис, Де Лафоа, лорд Джоплин, Ейбрахам Левински, Стилус фон Бринкерхоф. Бяхме чули само първите имена на жените, с изключение на мадам Сан Рафаел.
„Той каза, че ще дискутират подобни неща на срещата. Не успях да го отклоня от решението му.“
Паркс ме гледаше и аз кимнах. За трети път чувахме да споменават за среща.
— Иска ми се да уточнят кога — казах му аз.
— Това ли търсим? Някаква среща?
— Търсим всичко, до което можем да се доберем.
— Ясно.
Тонът му показваше, че явно ме мисли за твърде потаен, че го изолирам, а то си беше вярно. Всеки записан звук, идващ от „Контеса“, беше по същество свръхсекретен, с изключение на интимните разговори. Ако батериите издържат достатъчно дълго, за да чуем плановете за срещата, то тогава ще имаме материал не по-малко ценен от доклада, който Ерика Кембридж бе измъкнала от борда на яхтата. Би ни дал пълното решение на „Баракуда“.
— Ако получим това, на което се надявам — казах аз, — ще поискат да дойдеш с мен в Лондон за специален доклад. Считай, че този материал може да бъде предаден само устно и единствено на шефа на бюрото. Разбираш ли какво казвам?
— Майко мила! — Чайникът свиреше и той каза: — Слушай, можеш ли…
— Стой си на мястото.
Станах и тръгнах към табуретката, върху която бе устроил временната кухня. Но таванът внезапно се наклони косо към мен и аз спуснах ръка зад себе си, за да омекотя падането. Лежах на пода и слушах непрекъснатия поток от пращене и гласове. Паркс се изправи от стола пред оборудването, а аз му казах да седне и да продължи работата си, защото не бива да изпускаме… Около мен всичко заплува, кухнята заплува… Да не изпускаме дума, нито дума.
Станах и опитах отново.
— Трябва да хапнеш нещо — каза Паркс.
Намерих малко хляб, направих чая и се върнах на фотьойла. Попитах го:
— Искаш ли хляб?
— Не точно сега.
Седеше като джудже върху чадърчето на гъба, с изпито от умора лице, очите му премигваха, докато наблюдаваше индикаторите, а аз му предложих само хляб. Горката малка мравка! Още щом почувствам леко подобрение, ще отида да потърся яйца или нещо друго.
„… Той трябва да бъде елиминиран.“
„Но как може да стане това? Туфексис го охранява.“
„Туфексис е в наши ръце. Ще бъде натоварен със задачата да изкорени престъпността на целите Съединени щати след установяването на новия ред. Ще постъпи, както му кажем.“
Получи се смесване на сигнали, което разми гласовете, после малко се проясниха.
„… Вече е много опасен. Използувахме го да обработва записите на подбрани реклами от студиото и всичко беше нормално, но после Апостолос го доведе на яхтата и му гласува прекомерно доверие според мен. Сега той е запознат с много съществена информация за целия проект, а поведението му става малко нелогично, както вероятно сте забелязали. Бринк е съгласен с мен. Ще му позволим още веднъж да слезе на брега и ще дадем указания на Туфексис… Това ще… но не по-късно от…“