Спускаше се в нощното небе.
— Какво означава ЕТЕ? — попита шофьорът.
— Названието на полета: 1:37, „Бритиш Еъруейз“.
— Да, вероятно е това.
Носът на самолета стърчеше нагоре, светлините на града посребряваха крилата.
— Колко време можеш да изчакаш тук?
— Около минута. Полицаят е много нервен.
— Тогава влез и провери в колко ще пристигне полет 293.
— Не мога да напускам таксито.
— Аз съм щедър човек.
Той се върна и каза, че самолетът се движи навреме.
— Добре, направи едно кръгче.
— Какво да направя?
— Заобиколи още веднъж.
— Да се върна тук?
— Да.
Обратната тяга на двигателите заработи, грохотът разтърси нощта. Полицаят каза нещо, докато потегляхме, но аз чух само шофьора:
— Не се заяждай, човече! Не съм се забавил повече от половин минута.
Миризма на керосин нахлуваше през шофьорското стъкло.
Ферис.
Повтарях си името му, като премислях всичко, което появяването му означава — сериозна мисия, като се имат предвид служебното положение и заслугите му и защото видях името му на монитора за „Катапулт“, преди да замина, а това означава, че са го изтеглили от Париж само за една нощ и са го изпратили направо тук без местен инструктаж от Монк, освен ако не са го направили по телефона между Насау и Лондон. Монк би трябвало да даде на Ферис всичко, което знае, без да задържа подбрана информация, както бе направил с мен, понеже редът е такъв: на агент-детектива се казва само онова, което е необходимо да знае в дадения момент; данните за една голяма мисия могат да бъдат безкрайно сложни и да съдържат свръхсекретни материали на правителствено равнище, та дори и папки, предназначени единствено за очите на премиера.
— Заобиколи пак.
Едва ли дори и Ферис ще има всичката информация в себе си. Работата му е да насочва тайния агент, да се грижи за бита му и да осигурява връзката му с Лондон, да му дава необходимата информация и да го изпраща там, където трябва, където изисква мисията, да го охранява от противника и от собствената му параноя, когато играта загрубее, и накрая да го върне вкъщи с достатъчно останал му живот, за да издържи въпросите от отчета, които продължават дни наред, седмици наред, докато накрая изключат лампата над монитора в свързочната зала и се заемат с нещо друго.
— Майка му стара, човече, завива ми се свят!
— Как се отваря този скапан прозорец?
— Повреден е.
По стъклото имаше отражения, но вече виждах Ферис, който идваше откъм залата за пристигащи, но не от лентата за багаж. Трябваше да има само едно куфарче, предварително подготвено и оставено за него в паспортния отдел на бюрото, обозначено с „РБ“ — ръчен багаж.
— Можеш ли да спреш тук?
Между една лимузина и мръсен червен фолксваген. Наоколо беше затрупано с багаж. Двама мъже с бакенбарди, черни сака с подплънки на рамената и черни очила като на панда се натикаха в линкълна; един колежанин се прегъваше под тежестта на сърф и леководолазно оборудване; нечия неомъжена леля с корсаж, приличащ на карамфил, и синя коса… И Ферис.
— Онзи човек там — казах аз, — висок, слаб, с очила…
— Видях го.
— Доведи го тук.
Изгорели газове изгониха въздуха, когато вратата се отвори. Преместих се от другата страна на седалката.
— Къде отиваме сега, приятел?
Ферис каза хотел „Фламинго“, на 30-та улица, и шофьорът потегли, като показа пръст на полицая, а аз го помолих да пусне радиото много силно.
— Намира се на две пресечки от твоя хотел — каза Ферис, но аз му обясних, че междувременно се е наложило да се преместя, защото някой е претърсвал стаята ми и са ме проследили от къщата на Проктър до хотела по време на бурята.
— Вече си осъществил контакт?
— Да. Или по-точно те.
4.
Пачули
— Докато беше при Проктър?
— Да.
— Изпратил е някого в хотела ти?
— Възможно е. Обадих му се, когато излизах от хотела, за да му кажа, че идвам. Никой друг не ме познава тук и не бях проследен от летището, когато пристигнах.
— Не си установявал контакти, преди да се обадиш на Проктър?
— Не, не мисля, че е възможно Монк да е разконспириран.
Очилата му проблеснаха на светлината, докато обръщаше главата си:
— Не. Прикритието му е сигурно като банката.
Беше убеден, че няма начин Монк да бъде разконспириран. Значи не са ме надушили от тази посока: