— Това е връзката с Проктър. Той прави предизборна пропаганда за сенатора Джъд и, изглежда, е на прав път.
Ферис се взираше в ръцете си:
— Да, в Лондон знаят за това. — Кратка пауза. — Имам предвид участието му в кампанията на Джъд.
Сега гледаше мен вместо ръцете си и почувствах нервен тик. Нещо някъде ми се беше изплъзнало, но не и на Ферис. Не трепнах, когато телефонът иззвъня, но се стреснах.
Той се пресегна през леглото.
— Да?
Не можех да доловя гласа от другата страна.
— Кога?
Слабото му тяло беше приведено над телефона. Мисля, че не ме гледаше, но не можех да бъда сигурен — светлината се отразяваше в очилата му. Никога не съм напълно спокоен с този човек, въпреки че винаги съм настоявал той да ми бъде оперативен ръководител в мисиите и въпреки че ме е насочвал с голяма вещина и ме е връщал у дома в изправност. Мненията и предпочитанията на тайните агенти се различават, но аз го считам за най-способния оперативен ръководител в бюрото, а по всяко време действуват седем или осем такива.
— В ход ли е вече?
Това, което ме кара да се чувствам неспокоен, е самият човек, начинът, по който търси „хлебарките“, и начинът, по който обича да те гледа със спокойните си кехлибарени очи — много продължително и без да мигне, та чак те обзема параноя. Сега пак стана така.
— Не, но е осъществен контакт.
Да, претърсиха стаята ми и ме проследиха от дома на Проктър. На телефона вероятно беше Монк.
Малко са хората, които не го харесват — имам предвид Ферис. Казват, че когато му писне да гледа телевизия, обича да души мишки.
— Ще му предам.
Той постави обратно слушалката и стана от леглото, като натика дългите си бледи ръце дълбоко в джобовете и се заразхожда наоколо, прегърбен като стар испански дон.
— Други въпроси?
Явно няма намерение да ми каже кой се е обадил и защо. Няма да му е лесно на малкия пор-ловец, когото се канеше да пусне през дупката надолу в тъмните лабиринти. По нервите ми още се носеше ледена тръпка заради неволната грешка, която може би съм направил.
Грешка ли е било? От какво естество? Какво е трябвало да скрия?
— Да — отвърнах. — Какво правим ние тук, в Съединените щати?
— Имаш предвид каква е позицията ни спрямо ФБР?
— И ЦРУ.
Той въздъхна, отприщвайки напрежението, а на мен ми стана ясно, че му се бе наложило точно за една секунда да прерови мислено цялата информация, която не бе предназначена за мен, и да реши колко от нея е безопасно да разсекрети.
— Възможно е да са компрометирани.
Богородице!
— Не би трябвало да го знаеш на този етап — каза Ферис с наклонена глава. — Но въпросът беше уместен и имам известна свобода по отношение на дискретността. Не ни е известно дали ЦРУ и ФБР са компрометирани на някакво конкретно ниво, ето защо искам просто да го имаш предвид, но риск съществува и поради това не действаме съгласувано с тях, не им докладваме и не търсим тяхната помощ в настоящия момент.
Картината вече придобиваше очертания. „Да си кажа направо — ако се окаже, че нещата са стигнали толкова далече, колкото започваме да предполагаме, ще ми бъде трудно да спя спокойно в леглото си“ — бе казал Монк, а Ферис само преди няколко минути: „Цялостната картина е много широка и все още неясна.“
— Мога ли да пийна малко вода?
На практика той беше домакин.
— Моля? Да.
Отидох до банята и разопаковах една от чашите.
— Не искаш ли тоник или нещо друго? Сигурно има в хладилника.
Той стоеше в коридора и аз улових лицето му в огледалото. Гледаше ме как пускам чешмата. Не можех да разбера за какво мисли, какво се върти в главата му.
— Просто съм жаден.
Когато се върнах в стаята, той отново запита:
— Други въпроси?
Това беше нормално. Обикновено инструктираше по този начин — първо общата картина и после въпроси, за икономия на време.
— Да. Излиза, че двете големи разузнавателни организации на Съединените американски щати по всяка вероятност са компрометирани, а Лондон изпраща един малък мишелов да провери някакъв дребен сънливец?
— Разбирам какво искаш да кажеш, но това си е местен въпрос. Проблемът при „Баракуда“ е, че на заден план стават толкова много неща и сведенията от комуникационните средства започват да задръстват компютрите. По тази причина в Лондон Кроудър под прякото ръководство на Шепли работи денонощно с аналитиците, преди съобщителните мрежи съвсем да са се объркали и смесили с чужди свръзки, пропадайки в пълен срив. Една по една — каза той с леко натъртване — радиостанциите променят кодовете, каналите и честотите от страх, че сведенията им ще бъдат подслушани, и в най-скоро време аналитиците в Лондон ще седят със скръстени ръце пред изключените компютри поради липса на входящи данни. Сега на теб се пада задължението да ги осигуриш.