— И така, ако се заема, започвам сам. В случай, че се нуждая от помощ, ще я поискам.
— Разбрахме се.
Въпроси:
— Ами Проктър? Ще му прикачите ли опашка? Микрофони?
Той надигна слабото си тяло от леглото, отиде в банята, скъса найлоновата обвивка от другата чаша и пусна чешмата.
— И аз съм жаден. Налагаш ми много силно темпо. — Занася се. — Вчера му закачихме опашка и организирахме денонощно наблюдение. Инсталирахме и микрофони.
— По кое време? — попитах и зачаках.
Гледаше ме от коридора с чаша вода в ръка:
— Малко преди да отидеш там.
— По чие нареждане?
— Лондон се разпореди, щом…
— За бога, имам предвид по чия заповед на местна почва, кой е наредил на човека с отвертката?
— Аз.
— Знаел ли си в колко часа ще бъда там?
— Да. Те…
— Подслушвали сте и моя телефон?
— Моля те, седни. Ще се почувстваш много по-удобно.
Нужно бе да се съсредоточа и да се овладея, преди да заговоря:
— Не е много възпитано, нали?
Въздишка. Една от типичните му пресметнати въздишки:
— Знаеш ли, наистина мисля, че тази работа е за Медик. С него ще се оправя далеч по-лесно.
Поразшавах се малко наоколо, върнах се и седнах на пода с облегнат на стената гръб. Долових лека миризма на килим и промяна в акустиката — идващият през прозореца шум от движението се чуваше по-слабо.
— Майната му на Медик.
— Сега ще се почувстваш по-добре.
— Значи сте записали на лента цялата ми среща с Проктър?
— Да.
— Следователно не ви е нужно да ме разпитвате.
— Освен за визуалните впечатления и обстановката.
— Личи, че е в добра форма. — Продължавах да говоря нормално, като очаквах раздразнението да премине от само себе си. Единствената физическа алтернатива да се освободя от адреналина бе да цапардосам Ферис, обаче той ми е спасявал живота прекалено много пъти, за да си позволя да го докосна, а и във всеки случай това би било израз на лошо възпитание. — Започна много добре, но после стана враждебен. Той…
— Ти ли го предизвика?
— Не. Отнасях се много внимателно. Отслабнал е и живее с опънати нерви — ще го доловите и в гласа му. Занемарен апартамент, нает с обзавеждането, климатичната инсталация не работи. Установих го, преди бурята да прекъсне електрическото захранване. Много красиво черно маце, което си отиде, без да каже нищо. Той е…
— Проститутка ли?
— Не, освен ако не хвърчи много нависоко — Вашингтон или нещо от сорта. Изтънчена е, потенциален динамит. Рокля от естествена коприна, платинен часовник „Пиноше“.
— Да, опашката съобщи за нея. Проктър представи ли я?
— Да, казва се Моник.
Разговорът, както и мисълта за нея ми припомниха полъха на пачули и в асоциацията с него нещо друго, което витаеше в жилището на Проктър — нещо, което не бях видял или чул, някакво присъствие, непреодолима сила. Точно това бе изпънало нервите ми и най-много се боях да не би Ферис да ме попита за него. Още не беше ме попитал и можеше изобщо да не ме попита, но ако не го направи, ще зная най-лошото.
Параноя.
— Уговорихте ли се да се видите пак?
— Моля. Да. Ще се срещнем утре за обяд в „Ойстър пик“.
— Въпреки неприязънта му?
— Иска да знае повече.
— За какво?
Телефонът иззвъня.
— Защо съм тук. Подозира, че го проверявам.
— Така ли? — Той вдигна телефона, послуша и каза: — Качи се горе.
Остави слушалката и аз го запитах каква е ролята на Монк.
— Той е много опитен и с доста високо положение в задокеанския корпус, така че, ако се свърже с теб, слушай внимателно.
— Ръководи ли някого тук?
— Имаш предвид „водопроводчици“ и сътрудници ли?
— Да.
— Не. Твърде далече е и на много високо, за да се грижи за „водопроводчици“. Считай го за свързваща фигура между „Баракуда“ и операциите в Цюрих, Кейптаун и Хонконг и, разбира се, пряка връзка с Лондон — по тази причина те изпратиха в Насау за местен инструктаж.
— Кой се грижи за водопроводчиците?
Почукване на вратата и той се запъти натам. „Водопроводчици“ наричаме някои инженери, предимно специалисти в електрониката, занимаващи се главно с подслушвателни системи и елиминирането на такива.
— Имаме един човек, казва се Паркс, който върши тази работа — каза Ферис и отвори вратата.
Станах от килима, когато той влезе — дребен човек с резки движения, вид на свещеник, смирен, с отвратителна вратовръзка.
— Тръскот — каза Ферис, — това е господин Кийс. Няма да ви отнеме много време, зная, че е късно.
Кимнахме и Тръскот се огледа за стол, разкопча ципа на чантата си. После Ферис ме погледна и каза:
— Защо мислиш впрочем, че Джъд трябва да бъде избран?