Огромна стая, претрупана в известен смисъл. Тежка тъмна мебел, плюшени пердета, дебел килим — всичко беше много масивно, създаващо самочувствие. Аз се чувствах уверен. Чувствах се сякаш — да си го кажа направо, — не само се чувствах, а сякаш наистина бях преодолял нещо и бях достигнал отсрещната страна, която се намираше тук — тук и сега, истинската действителност. Но, мили боже, бях останал без сили, като много пиян.
Грийнспан беше вторият — единственият, който стоеше прав.
— Изпика ли се в буркана? — попита ме той.
Ферис седеше в едно от дълбоките кресла, преметнал тънкия си крак през страничната облегалка.
— Моля? Да.
— Чудесно.
— Какво му е толкова чудесното на пикаенето в буркан? — попитах аз.
Наблюдаваше ме безмълвно. Никой не проговори. Този изблик на гняв ми помогна малко, но отново ме изтощи. След малко казах:
— Извинете.
— Няма нищо — отвърна Грийнспан. — Чудесно е, че го помниш. Взехме и кръв, нали? — Чаплиновските вежди се повдигнаха.
— Да.
Спомних си иглата в ръката. Оттатък в хола, струва ми се.
— Много добре. Паметта ти е отлична.
— Паметта ми?
— Точно така.
— Защо да не е отлична?
— Ами струва ми се… — свиване на рамене, поглед към Ферис, — че си прекарал напрегнат ден. — Постави ръка на рамото ми. — Сега добре ли се чувстваш?
— Никога в живота си не съм се чувствал по-добре — отговорих му внимателно.
— Добре, разбирам от намеци — каза весело Грийнспан. — Вече не ме искаш тук.
Вдигна чантата си от бюрото, наведе се за момент към Ферис и му каза нещо, после ме потупа по ръката с прекалена доза насърчителност и ни напусна. Струваше ми се, че още не съм съвсем в ред: силно агресивен и в същото време твърде дефанзивен. Обаче той беше дяволски прав — денят бе много напрегнат.
Затворих очи за кратко, по-малко от минута, зарята зад клепачите замря и остави преобладаващ мрак. После ги отворих и видях, че Ферис ме наблюдава.
— Каква е тази къща?
— Законспирирана квартира — отвърна той.
Отново огледах стаята. Голям географски глобус, слонове от слонова кост в стъклена витрина, масивни томове върху махагонови рафтове: „Екзистенциална психотерапия“, „Съвременна клинична психиатрия от Нойес“.
— Какво е? — Станах и заразглеждах секциите, някои от другите заглавия. — Кабинет на психиатър ли е това?
— Да — отвърна Ферис. — Освен това е законспирирана квартира. По тази причина сме тук.
Изпитах желание да изляза и да затръшна вратата, но някаква частица от разума ми ме възпря. Законспирираната квартира на бюрото може да бъде всичко и навсякъде — има една в мазето на британското консулство в Марсилия, друга — в бардака на мадам Лабуе в Абиджан, Брега на слоновата кост, и още една в клиниката по вътрешни болести „Хорацио Ескобар“ в центъра на Сантяго — така че кабинетът на един психиатър в Маями, Флорида, не е нещо нетипично.
Нефритен часовник: полунощ, позлатени стрелки събрани в горната част на циферблата като за благодарствена молитва. Срещата се провали.
Неприкосновено правило е също така, че след като противникът е осъществил контакт с агент-детектива в началната фаза на мисията, последният не бива да търси ръководителя си в неговата база, понеже съществува риск да го издаде. Самият ръководител може да действа единствено от скривалището си, като направлява агента от разстояние и стои далеч от действието. Оперативните ръководители поради естеството на положението си натрупват огромен обем от разузнавателна информация при всяка акция и стойността им по отношение на организацията не може да се пресметне. По-голямата част от тях се пенсионират след шестдесетата си година и се занимават с голф. Повечето агенти са мъртви преди тридесет и пет, а ако не са — никой не желае да ги застрахова.
Така че съвсем логично бе Ферис да нареди да ме доведат тук от Уест Ривърсайд Уай, за да докладвам. Съвсем логично.
— Как се казва? — Отдалечих се от рафтовете с книги и се друснах обратно в креслото като торба.
— Кой?
— Психиатърчето.
— Доктор Хавиер Жоаким Алварес.
— Ще го накараш ли да ме прегледа?
— Само ако поискаш.
Тишината се завърна в стаята. Всички слушаха.
— Състоянието ми е отлично — казах го направо към Ферис, като подчертах недвусмислено с поглед, че съм сериозен: тайният агент официално декларира на оперативния си ръководител, че е в състояние да предприеме всички необходими действия. — Не ми е слагал нищо, нали?
Ферис извърна съвсем леко глава и осъзнах, че съм започнал да говоря с недомлъвки, а мислите ми бягат напред.
— Моля? — попита той.