— Бъдете крайно предпазливи — каза Ъпджон по телефона.
В бюрото това е термин, запазен само за случаи, когато примерно обезвреждаш бомба с детонатор, задействащ се от разклащане.
Вгледах се във Ферис, но той беше под прав ъгъл. Всички бяха. Сложили са ме на проклетия диван.
— Ферис — подпрях се на лакът и смъкнах краката си. Нямах обувки.
— Здравей — отвърна той.
— Казах ли ти?
— Да.
— Адреса?
— Да, но кажи ми го пак, просто за потвърждение.
Тишина. Времето се нижеше.
— Къде са проклетите ми обувки?
— Кажи ми го пак — повтори тихо той.
— Ох, Господи! Уест Ривърсайд Уей 1330. Та къде са?
Някой се суетеше около краката ми.
— Вземете колкото хора са ви нужни — чух да казва Ъпджон.
Алварес надяваше обувките на краката ми.
— Мога да се оправя — казах му.
— Чу ли това, докторе? — запита Ферис.
— О, да. Вече сме на себе си! — Звучеше страшно доволен.
Ферис каза към Ъпджон:
— Само да наблюдават. Никакво влизане, никакъв контакт.
— И сам мога да си завържа връзките — казах на Алварес. — Слушай, как заби тази игла в мен? Не понасям иглите.
— Да докладват директно на мен — вметна Ферис. През цялото време си правеше записки.
— Изгуби съзнание. Трябваше да те хванем.
— Преди да забодеш това нещо?
— Да. Стресът бе станал неудържим. Не искаше да отговориш на въпроса му, помниш ли?
— Докладвайте пряко на оперативния ръководител — казваше Ъпджон.
— Не знам. Не знам какво помня.
— Мисля, че знаеш. Малко те плаши, но вече няма пречка.
— Пречка ли?
— Психотравматична задръжка. Сега си по-добре. Всичко е зад гърба ти. — Изпод черната брада се показаха малки, лъскави като перли зъби.
Зад мен? Това е успокоение. Мили боже, това е успокоение:
— Може ли да пийна малко вода?
— Денонощно ли? — попита Ъпджон.
— Да — отвърна му Ферис и после се обърна към мен: — Когато ни се обади да те приберем, звучеше доста зле. Какво се бе случило?
Беше нещо като спомен в мъгла. Трябваше да претърсвам миналото.
— Нищо.
— Но ти звучеше като останал без душа. — Кехлибарените очи се взираха в мен.
— Благодаря. — Изпих цялата чаша наведнъж. Имаше странен вкус. — Наистина ли? Има малко странен вкус. — Последното беше към Алварес.
— Известно време всичко ще има странен вкус. Химическият състав на тялото ти трябва да се нормализира. В организма ти имаше прекалено много адреналин, а сега и валиум. Много се радвам да те видя в такава добра форма — отвърна ми той.
— Благодаря. — Станах от дивана, намерих един стол и се тръшнах в него. Пурдом — елитният агент-детектив — стана и отиде до гарафата, напълни пак чашата ми с вода, което по мое мнение беше много трогателно от негова страна. Обърнах се към Ферис: — Да, бях останал без душа, абсолютно вярно е. Мъчех се да се преборя с нещо.
— И ти победи — намеси се Алварес отново зад бюрото, с крака върху него. — Само че това е довело до критично изчерпване на запасите ти от сили.
— С какво да се пребориш? — запита Ферис.
Това означаваше да се връщам пак в миналото и ме стресна. Никога не съм срещал такава сила, насочена срещу мен, такава мощ.
— Бях… Беше ми казано да отида там, а знаех, че не бива. Но бях длъжен. Нещо като… принуда.
Ъпджон се върна от телефона и не можа да си намери място. Изглежда, бях седнал в неговия стол.
— Справил си се добре — обади се Алварес, все още доволен. — Други не биха устояли.
— Нямате представа колко силна беше тази принуда.
— Напротив, имам. Толкова силна е била, че твоята съпротива те е оставила „без душа“ до момента, в който не би могъл повече да се съпротивляваш. Когато беше запитан защо си напуснал тайно хотела, ти изгуби съзнание, но не обясни. — Разговорната уредба върху бюрото му иззвъня. — Това беше изключително показателно. — Вдигна слушалката. — Si, mi querida?5
Ферис стана, придърпа резбования дъбов стол към моя и отново седна с бележника в ръка:
— Когато се пробуждаше, ти каза също: „Тези инструкции са за теб…“ Спомняш ли си?
— Todavia no. Es una emergencia.6
— Да. Следвах инструкции.
— Не се притеснявай — каза Ферис.
Бях започнал да треперя, нямах представа, че си личи. Пих още вода.
— Date vuelta у duermente, mi querida.7
Алварес постави обратно слушалката. Ферис ме попита тихо:
— Откъде идваха инструкциите?
— Не знам, дявол да те вземе, не знам!
Всички надигнаха глави. Прозвуча много гръмко. Алварес не се помръдна. Сигурно аз бях събудил жена му на горния етаж с моите крясъци. Току-що й беше казал, че случаят е спешен. Трябва да се овладея.