Алварес се обърна към Ферис:
— Той наистина не знае, разберете го. Това много го потиска.
— Не се притеснявай, не бързай — каза ми Ферис.
— Нямам никакво време.
Мисията бе в ход само от четиридесет и осем часа насам, а Проктър бе потънал в неизвестност, противникът стреля по мен, успя да проникне чак в мозъка ми, като насади инструкции в него, вследствие на които едва не се набутах в капана. Нямаше никакъв шанс да…
Я пак повтори!
— Ферис — започнах, — има нещо, което не пасва. Не биха организирали покушение срещу мен и в същото време да ми пълнят главата с подсъзнателни инструкции. — Ферис продължаваше да си записва. — Не биха ми казали да отида на онзи адрес, ако не го искат. Подготвили са ми го като капан, а аз не бих могъл да нахълтам в него, ако първо ме застрелят.
Ъпджон се намеси:
— Освен ако не са ти дали инструкциите след неуспешния опит за покушение.
— Моля? Не, получих ги, преди да се върнем в пристанището. Преди стрелбата.
— По какво разбра кога? — попита веднага Ферис.
— По гърдите й. — Това излезе направо от подсъзнанието ми. Той наклони глава:
— Я повтори?
Сега и Алварес се облегна напред.
— Когато се пробуждах, ми се привидя образът на онова момиче от корабчето — Харвестър. Обаче не…
— Имаше ли глас, доминиращ над образа? — попита Алварес.
Внезапно почувствах паника. Пресегнах се към чашата и отпих. Ръката ми не беше съвсем стабилна — дали им е направило впечатление?
— Да, имаше някакъв далечен глас. Тя също говореше, но наблизо.
Паника, понеже току-що ми мина през ума, че в главата ми може да има останали още инструкции, стаени като червей в ябълка.
— Имаше ли музика? Не свиреше ли радио? — каза Алварес.
— Не.
Пурдом обърна поглед към него:
— Възможно е да са използвали насочени от разстояние радиовълни.
— От каква дистанция? — попитах аз.
— Не съм много запознат.
— Ще говоря с Паркс — каза Ферис. Това е специалистът по електроника, който провери жилището на Проктър за микрофони.
— Имаше една туристическа яхта — намесих се аз и му разказах за биноклите. — Тя ни последва в пристанището.
— Имам го предвид, но несъответствието пак остава — не биха ти вкарали тези инструкции в главата и после да те вземат на прицел.
Ъпджон се намеси:
— Нека да приемем, че сме в общия кюп. Според мен цялата работа става очевидна. Наркобизнесът тук е много голям — осемдесет процента от употребявания в Щатите кокаин се внася от Куба, значителна част от него — по море. Възможно е онова момиче — Харвестър — да пренася самостоятелно стока или да работи за някой от картелите. Може да са те взели за таен сътрудник на бреговата охрана или нещо подобно и — бум-бум. Случва се често.
— Мислиш ли, че тя се занимава с наркотици? — попита Ферис.
— Исусе — отвърнах, — откъде мога да знам? Ако…
— Американка ли е?
— Англичанка.
Той обърна горния лист на бележника и каза:
— Добре, можеш ли да разкажеш за Харвестър?
— Да.
Това продължи четиридесет минути. Материалът бе доста: връзката й с Проктър и сегашното й отношение към него — „той е боклук“, телефонният разговор, който беше дочула, и всичко, за което говорихме на корабчето, както и избрани от Ферис аспекти:
— Опита ли се да те съблазни?
— Не.
— Но ти спомена за гърдите й.
— Беше по бикини и сутиен.
— Възможно е — намеси се Алварес — да е изплувал някакъв сън, когато се пробуждаше. Склонни сме да събличаме жените в сънищата си.
Ферис му благодари и се обърна към мен:
— Туристическата яхта. Мислиш ли, че тя е знаела защо е там?
Станах от стола и почувствах слабост в краката си. Изправих се бързо, за да не проличи, но Ферис забеляза.
— Кога си ял за последен път?
— Обядвах на корабчето.
— Значи протеин — каза веднага Алварес и се измъкна иззад бюрото. — Нужен ти е протеин. Искаш ли сирене? А малко хляб?
Докладът продължи.
— Казваш, че е забелязала биноклите.
— Този въпрос е сложен. — Премислих и после казах: — Първият вариант е следният: забелязал съм ги и естествено не казвам нищо. Тя ги вижда, няма връзка с тези хора и насочва вниманието ми към тях, леко раздразнена. Или: направило й е впечатление, че съм ги забелязал, и ми ги посочва, за да се оправдае, ако съм разбрал, че ги е видяла и не казва нищо за тях, понеже знае всичко. Знае всичко за яхтата.
— Реагира ли по някакъв начин на това, че яхтата ви е последвала в залива?
— Не.
— Според теб забелязала ли е, че ви следва?
— Стараех се да разбера, но не мога да бъда сигурен. Завързвах корабчето.