— Тогава да го оформим официално — независимо от неколкократното ми настояване отказваш да приемеш задачата?
— Да.
— Ами ако задържа Фишер и го изпратя в Норфък?
— Ще отида в Маями.
— Да разчитам ли на думата ти?
— Да.
Отбих се при Холмс, преди да напусна сградата.
— Ще остави Фишер на работа — казах аз.
Той отвърна след малко:
— Известно ми е, сподели го с мен тази сутрин. Съжалявам, че не можех да ти кажа нищо — не знам защо, но ми нареди да пазя абсолютно мълчание.
2.
Монк
— Джин?
— Само малко тоник.
Звънко трошене на стъкло.
— Добре ли летя?
— Малко друсаше, докато кацахме.
— Не се изненадвам. — Той ми подаде тоника. — Все още се извиват вихрушки наоколо. — Провиснало сако и панталон от вълна на лама, напукани велурени обувки, износени до блясък отстрани, около петдесетгодишен, предполагам; тънка сребриста коса по оредяващия скалп, казва се Монк. — Загубих лодката си.
— Жалко. — Бях забелязал боклук из залива, докато се снижавахме за кацане, две или три яхти се клатушкаха, преобърнати в тъмното море. Командирът на самолета ни бе казал, че ураганът „Мария“ вече наближава крайбрежието на Флорида и е доста далеч от пътя ни, но бе направил сума поразии, оставяйки по предварителна преценка петдесетина жертви.
— Добро време си избрал — каза Монк с леко подкупваща усмивка. — Наздраве.
Посипа се още стъкло — едър бахамец се бе покачил на една стълба и почистваше натрошените прозорци. По ръката му се стичаше струйка кръв, която, изглежда, не му правеше впечатление.
— Наистина ли я считаш за отписана?
— Какво?
— Лодката.
— О, със сигурност. Вероятно ще извадят част от ценната дървения и метално обзавеждане. „Красивата Поли.“ — Кратка насърчителна усмивка. — Е, какво, нека плава във вечните спокойни морета. Хайде да седнем ей там.
Намирахме се в нещо като оранжерия с бар от бамбук, а останалата част от помещението бяха запълнили с едри палми, хибискус и райски птици. По част от пода — там, където цветните плочки се бяха окълцали от дългогодишна употреба и имаше образувани дупки — още стоеше вода.
Люлеещите се плетени столове изскърцаха под нас и Монк закрепи питието си върху един от тях. Беше ме посрещнал на летището и ме докара тук с някакъв очукан „Остин“ без климатична инсталация, каквато нямаше и в това заведение.
— Колко време мислиш, че ще останеш тук?
— Няколко дни.
— Предполагам, че ще се срещнеш с Проктър.
— Да.
Не бях официално инструктиран в Лондон, но Кроудър бе казал, че Монк е персона грата1 и ще ми окаже помощ, ако е необходимо.
— Значи ще стоиш повече от няколко дни. Той се върна във Флорида. Изтърва го за малко — излетя с последния самолет, преди да затворят движението заради урагана.
— Къде живее постоянно, тук или…
— В Маями, но често идва насам. Малко хора го правят. Джъд беше тук миналата седмица — има вила. Интересувал ли си се от Джъд?
— Не, ако става въпрос за сенатора.
— Не се притеснявай — каза той и извади смачкан пакет пури от сакото. — Ти не се интересуваш от политика, доколкото знам. Проктър се интересува — поне в момента — и това е главният проблем. — Драсна клечка кибрит. — Можеш да го считаш за междинен инструктаж, разбираш ли, малко информация, преди да са пристигнали другите.
Лицето му стана розово в светлината на пламъчето — лампите вътре още не бяха запалени и заведението приличаше на джунгла, растителността сякаш се сгъстяваше, а залязващото слънце оцветяваше стените и прозорците в огненочервено.
— Другите?
Монк остави дима да се процеди бавно през устата му, докато наблюдаваше огромния мъж на стълбата:
— Ще хвърлиш едно око на Проктър, но няма да се свърши с това. Не си си взел много багаж, обаче не е зле да си понапазаруваш, когато имаш време. — Обърна се енергично към мен и плетеният стол изскърца, бледосините му очи се спряха спокойно на моите. — Запознат съм добре с биографията ти и не вярвам да се заблуждаваш, че господин Кроудър ще ти подхвърли небрежно дребната задача да провериш един информатор, който е започнал да изпраща съмнителни сигнали.
Този човек въпреки провисналия костюм и оредяващата коса не приличаше на чиновник пред пенсия, пуснат да пасе из колониите. Неговият тон ми беше познат — казваше ми точно толкова, колкото искаше да знам, и нищо повече, отговаряше само на онези въпроси, на които бе необходимо да се отговори.
Реших да го подхвана директно:
— „Голямото бюро“ ли искаше да дойда тук?
Огромните вентилатори на тавана разпръскваха дима на струйки из лепкавия въздух. Очите му все още ме гледаха и след като прецени отговора си, каза:
— Сигурно господин Кроудър те е уведомил.
— Тогава нямах настроение да слушам.
— Надявам се, че поне сега слушаш — каза тихо.
Пак се счупи стъкло и издрънча по нервите ми. Значи не е било блъф от страна на Кроудър: шефът на бюрото беше поръчал на началника на „Сигнали“ да изпрати тук точно определен агент, а аз не бях повярвал, понеже изобщо не се очакваше мисия. Обаче Монк току-що я обяви пред мен: „Ще хвърлиш едно око на Проктър, но няма да се свърши с това.“
Кроудър сигурно е знаел, че споменаването на „Голямото бюро“ без затруднения ще ме убеди да напусна Лондон. Не беше нужно да използва Фишер по този начин.
— Мислиш, че няма да свърши с Проктър — казах на Монк. — За истинска мисия ли става въпрос?
Той се обърна настрани, отлепи от устата си парченце от пурата и го заразглежда с престорен интерес. Пълничка жена влезе през вратата с ръце на кръста:
— Джъстин! Слизай оттам, трябва ми помощ в кухнята, човече! Слизай бързо!
— Този боклук ще падне върху главите на хората.
— Кво ме интересуват главите им? Да се пазят. Айде слизай бързо, чуваш ли ме?
Монк не каза нищо, докато огромният мъж не се смъкна по стълбата и излезе.
— Истинска мисия… виж сега, не съм сигурен. Моята работа… — той ме погледна отново в лицето с рязко извъртане на главата — е да те държа тук, в Карибско море, докато нещата назреят. Докато си изясним къде е най-добре да те изпратим. Това достатъчно ли е? — Той изчака за момент.
— Не съвсем.
— Не мисля така. — Намести се в стола. — Бих го формулирал по следния начин: през последните няколко месеца в този район се долавят сътресения и те започнаха да стигат до Лондон. От доста време всички отдели работят денонощно, особено „Сигнали“, „Анализ на информацията“ и, разбира се, „Кодове и шифри“. Първоначално приличаше на голямо начинание, свързано с наркотици, което е разбираемо за района; после решихме, че е нещо политическо, касаещо Фидел Кастро — също разбираемо, като се има предвид географското положение. — Изтърси пепелта и я изгледа как почернява на мокрите плочки. — Още не знаем много, но променихме мнението си. Има връзка с предстоящите избори в Щатите, в които, разбира се, сенаторът Матийсън Джъд е активно ангажиран. Свързано е също така и с баланса на силите между Изтока и Запада — такъв, какъвто е понастоящем, а той е много крехък. Значи говорим за нещо много по-голямо от необходимото за една мисия. — Бледосините му очи още се взираха в мен. — Да си призная направо — ако се окаже, че нещата са стигнали толкова далече, колкото започваме да предполагаме, ще ми бъде трудно да спя спокойно в леглото си.