— Преди известно време.
— Направо тук ли идваш?
— Минах през Насау. Добре изглеждаш. Не съм те виждал отдавна.
— Чувствам се чудесно. Какво ще пиеш?
— Тоник.
Отиде до вграденото барче, над което светеше корабна лампа. На светлината й проблясваха комари. В действителност изобщо не изглеждаше добре, но като че ли не беше заради куршума в него. Монк ми каза, че не го безпокои, ако не се претоварва физически. Според мен приличаше повече на естествена умора — пиене, късни нощи с момичета като това. Монк ми каза, че допада на жените.
— С лимон ли?
— Няма значение. Хубаво жилище имаш.
— Чудесно е.
Изобилие от плетени мебели, бамбук, големи възглавници, тук-там декоративни огледала, стенни украшения — неща, които не бих повярвал, че са негови. Оскъдна светлина навсякъде, стените бяха на петна, дължащи се на филигранните абажури, окачени със синджири из цялото помещение — мавританска атмосфера. Телевизор с голям екран и видеомагнетофон, отрупан с касети, купчина лъскави списания, разпилени по персийския килим — „Вог“, „Харпърз“, „Ел“, „Ванити феър“. Беше се законспирирал дълбоко като рекламен агент, работещ чрез големите телевизионни програми по източното крайбрежие на САЩ и Бахамските острови.
— Все още ли не пиеш?
— Почти никога. — Взех чашата. Сега, след като застана близо до една лампа, видях, че не е просто умора. Имаше приятно лице, необикновено пропорционално, спокойни тъмни очи, абсолютно прав нос и четвъртита брадичка, но кожата бе започнала да повяхва още на неговата възраст — около четиридесет — от напрежението, заради което беше започнал и да отслабва. Личеше си и по очите му, и около тях — изглеждаха по-неуверени, отколкото при последната ни съвместна мисия, когато се бяхме скрили в едно мазе в Сегед, близо до югославската граница, и очаквахме в продължение на десет часа да ни намерят, да хвърлят бомбата вътре и да оставят плъховете вътре да оберат парчетата ни. „Чардаш“.
Нямаше вид да е годен отново да излезе на оперативна работа, макар че не можех да кажа дали причината за част от стреса, който показваше — или пък за целия, — не съм аз. Може би невинаги се държи така.
Седнахме върху възглавници на пода — единствените столове бяха подредени около бамбуковата маса. Продължих по схемата, дадена ми с инструкциите — решил съм, че не е зле да го навестя, когато съм чул, че е тук, и така нататък.
— Разбира се, радвам се да те видя. — Той наля за себе си уиски — голямо и чисто. — Нещо като почивка ли? — Акцентът му все още беше английски, но бе започнал да възприема американския говор.
— Не съвсем. Предполагаме, че Кастро разполага плаващи подслушвателни станции по решение на Централния си комитет. Засечени са някои сигнали на лабораторията по свръзките при Главния щаб.
След кратко мълчание:
— Не е по обичайната ти специалност. — В усмивката му имаше някакво подкупващо доверие, предназначено да премахне риска, който тази забележка съдържаше. Не успя.
— Не е истинска мисия — отвърнах. — Просто нямаше кого да изпратят тук, обаче Кроудър ми даде гаранция.
Ако имаше „хлебарка“, не можех да я избягна. Тук съм заради Кастро и съм решил, че мога да се обадя на Проктър, за да си спомним старите времена — такъв беше сценарият и аз трябваше да се придържам към него.
— Гаранция?
— Че ще ме изтегли обратно в Лондон, ако се появи някоя нова мисия.
— От колко време си така?
— Близо два месеца. Знаеш как е.
Той почеса черните косми по гърдите си през отвора на ризата:
— Знаех.
— Липсва ли ти?
— Тук нещата са много добре. Тези избори навлизат в гореща фаза, разбираш ли? Какво мислиш за нашия сенатор Джъд?
— Политиката не е за моята кошница.
— Тук я правят по много забавен начин. Някой пусна слух миналия месец, че Джъд бил пристрастен към марихуаната, а накрая го сведоха само до едно дръпване по време на събиране, когато бил в гимназията — мислел, че е обикновена цигара. Обаче това можеше да разруши кампанията му. Тукашните добри хора не се интересуват от нечия външна политика. Стига им човекът да е чист.
— Малко пуританско.
— Така е. После екипът на Андерсън пусна слух, че във Виетнам се е отлъчил без разрешение за три месеца, а се оказа, че е бил във военна болница с рани, получени в бой. Военната биография на Джъд е безупречна и те го знаят. Миналата седмица като ответен удар сензационните вестници на републиканците излязоха със снимки на Тейт, плаващ около Файър Айлънд с яхтата на един негов приятел и…
— Тейт?
— Ох, за бога, на Луната ли живееш? Сенаторът Тейт от Кънектикът, кандидат от листата на Демократическата партия. Публикуваха негови снимки в едър план с Патси Стайлз, кацнала в скута му по бикини, на задната палуба. Шокът потресе целия Вашингтон и естествено Тейт бе буквално изритан от кампанията, а в случай, че ме попиташ коя е Патси Стайлз — тя е прочута мафиотска метреса. Казвам ти, политиката може да бъде голямо забавление по тези оживени ширини. Много ли е горещо тук?