Точно навреме. Въпреки оръфаната риза и панталони Корделия веднага позна в тъмнокосия мъж, притиснат върху земехода от един войник, капитан Ворпатрил. Лицето му бе обезобразено от кървяща рана, устните му бяха подути и застинали в стереотипната усмивка на човек, подложен на разпит с наркотик. Усмивката се замени с болка, после отново се върна, кикотът му се задуши в стонове.
Облечени в черна униформа мъже от Службата за сигурност извлякоха от вратата на странноприемницата една жена — Алис Ворпатрил. Беше само по нощница и халат, с обути на бос крак ниски обувки. Тъмната й коса бе разчорлена, лицето й съвсем бяло. Гледаше безумно. Беше бременна в деветия месец — черният халат се бе разтворил над изпъкналия й корем. Войникът, който я блъскаше, бе извил ръцете й отзад и тя отчаяно се опитваше да запази равновесие.
Командирът, дебел полковник, провери в документите си.
— Е, това е. Лордът и наследникът му. — Очите му се спряха върху корема на Алис Ворпатрил, той разтърси глава, сякаш за да проясни мислите си, и каза в комуникатора: — Изтегляйте се, момчета, свършихме тук.
— По дяволите, какво да правим с нея, полковник? — попита объркано помощникът му, млад лейтенант, приближи се до лейди Ворпатрил и вдигна нощницата й чак до шията. Алис беше напълняла през тези два месеца, брадичката и гърдите й бяха закръглени, бедрата надебелели, коремът й стърчеше. Той мушна любопитно с пръст меката бяла плът. Алис цялата пламна от гняв, но в очите й блестяха сълзи от страх — Имаме заповед да убием лорда и наследника му. Но не се казва нищо за нея. Да седнем да я чакаме ли? Да я понатиснем? Да я разпорим? А бе защо просто не я вземем в щабквартирата?
Войникът зад нея се усмихна и допря бедра до задника й с движение, чието значение не можеше да се сбърка.
— Не е задължително да я водим направо там, нали? Имам предвид, че това е ворско парче. Какъв шанс!
Полковникът го погледна и се изплю от погнуса.
— Капрал, ти си извратен!
Корделия шокирана разбра, че прикованото към сцената пред тях внимание на Ботари вече няма нищо общо с тактиката. Сержантът беше възбуден. Очите му лъщяха, устните му бяха леко разтворени.
Полковникът прибра комуникатора в джоба си, извади невроразрушител и поклати глава:
— Не. Ще свършим бързо и чисто. Отдръпни се, капрал.
„Странно състрадание…“
Войникът опитно блъсна Алис в коленете, повали я на земята и отстъпи назад. Тя се опита да се извърти, но твърде късно, и не можа да спаси издутия си корем от силния удар. Падма Ворпатрил простена през обвилата го мъгла на наркотика. Полковникът вдигна невроразрушителя и се поколеба, сякаш не бе сигурен дали да го насочи към главата, или към тялото й.
— Стреляй! — изсъска Корделия в ухото на Ботари и измъкна зашеметителя си.
Ботари се сепна, сякаш изпаднал в състояние на берсерк, и улучи с невроразрушителя си полковника в същия миг, в който го достигна и лъчът на зашеметителя на Корделия, въпреки че тя бе извадила оръжието си първа. После се затича — виждаше се само тъмна сянка, изскочила иззад паркираната кола. Въздухът се изпълни с електричество от сините мълнии на изстрелите му. На земята паднаха още двама войници, преди останалите да намерят убежище зад земеходите си.
Алис Ворпатрил, все още просната на паважа, се сви на топка, опитвайки се да опази корема си. Падма Ворпатрил, замаян от наркотика, залитна объркан към нея с протегнати напред ръце, очевидно имайки предвид някаква подобна идея. Лейтенантът от Службата за сигурност, който пълзеше по паважа към прикритието, спря и насочи невроразрушителя си към обезумелия мъж.
Лейтенантът се забави, за да се прицели внимателно и това бе фатално за него. Огънят от невроразрушителя на Друшнакови и лъчът от зашеметителя на Корделия се пресякоха върху тялото му, но закъсняха с една хилядна част от секундата — невроразрушителят му уцели Падма Ворпатрил право в тила. Затанцуваха сини искри, тъмнокосата глава проблесна в оранжев пламък, тялото на Падма подскочи в ужасна конвулсия и се строполи в гърчове на земята. Алис Ворпатрил изкрещя — кратък, остър писък, преминал в кашлица. Застанала на четири крака, тя за миг сякаш замръзна, не знаейки дали да пълзи към него, или в обратна посока.
Позицията за кръстосан огън на Друшнакови бе превъзходна. Последният войник беше убит, докато се опитваше да вдигне покрива на бронирания земеход. Някакъв шофьор, скрит във втората кола, благоразумно реши да избяга и Куделка стреля в нея с настроения си на пълна мощност плазмен пистолет, докато тя ускоряваше ход покрай ъгъла. Земеходът би рязко спирачки и оставяйки зад себе си искри, се разби в стената на някаква тухлена сграда.