— Отлични рефлекси — забеляза Ботари.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— За Бога, Ботари, не можем да я вкараме там — изсъска Куделка.
Стояха в една тясна уличка в лабиринта на кервансарая — дебелостенна сграда, необичайно висока в студения влажен мрак. Високо горе на очуканата гипсова стена от някакви затворени с капаци прозорци се процеждаше жълта светлина. Над дървената врата колебливо гореше газениче. Това, доколкото можеше да види Корделия, бе единственият вход.
— Не можем да я държим на улицата. Трябва да е на топло — отвърна сержантът. Той носеше на ръце лейди Ворпатрил, а тя се беше притиснала до него, уморена и трепереща. — Сега е нощ. Късно е. Вече затварят.
— Какво е това място? — попита Друшнакови.
Куделка прочисти гърлото си.
— През Периода на изолация, когато това е бил центърът на Ворбар Султана, е било резиденция на лорд. Един от по-незначителните принцове Ворбара, струва ми се. Затова е построено като крепост. Сега е… хан.
„Аха, значи това е твоят бардак, Ку“ — едва не се изтърва Корделия, но вместо това се обърна към Ботари:
— Безопасно ли е? Или има вероятност да е пълно с доносчици като предишното място?
— Безопасно за няколко часа — прецени Ботари. — Във всеки случай на нас ни трябват само няколко часа. — Той подаде лейди Ворпатрил на Друшнакови и изчезна вътре след тих разговор през вратата с някакъв пазач. Корделия притисна мъничкия Иван по-силно към себе си, покривайки го с якето си, за да сподели с него цялата си топлина. За щастие беше спал тихо през тяхното неколкоминутно бягство от изоставената къща дотук. Ботари се върна след няколко мига и им махна да го последват.
Минаха през един коридор, почти като каменен тунел, с тесни цепнатини в стените и с дупки отгоре на всеки половин метър.
— За отбрана едно време — прошепна Куделка и Друшнакови кимна с разбиране. Но тази вечер не ги очакваха стрели, нито кипящо масло. Един почти толкова висок, но по-едър от Ботари мъж заключи вратата зад тях.
Влязоха в голяма тъмна стая, превърната в нещо като бар и трапезария. В нея имаше само една-две отчайващо изглеждащи жени и някакъв мъж, който хъркаше с глава върху масата. Както обикновено, в дъното на помещението имаше екстравагантно огнище, в което догаряха въглени.
Вече имаха водач. Или домакиня? Една висока жена им махна мълчаливо да се приближат към стълбището. Преди петнайсет или дори преди десет години може да бе имала стройна фигура, не сега беше просто костелива и повехнала, облечена в безвкусна пурпурна роба с увиснали дипли, които сякаш отговаряха на отпуснатото й лице. Ботари взе на ръце лейди Ворпатрил и я понесе по стръмното стълбище. Куделка се огледа тревожно и изглежда леко се успокои, когато не забеляза никого.
Жената ги заведе в една стая до коридора на горния етаж.
— Сменете чаршафите — измърмори Ботари. Жената кимна и изчезна, а той не пусна изтощената лейди Ворпатрил, докато жената не се върна и не смени изпомачканите завивки с чисти ленени чаршафи. Ботари сложи родилката на леглото и й помогна да се приповдигне. Корделия й подаде спящото бебе и лейди Ворпатрил й кимна благодарно.
Стопанката — така реши да мисли за кокалестата жена Корделия — гледаше бебето с интерес.
— Новородено е. Голямо момче, а? — После неуверено се опита да му погука.
— На две седмици е — заяви Ботари с отблъскващ тон.
Жената изсумтя, опряла длани на хълбоците си.
— И аз си падам акушерка, Ботари. По-скоро е на два часа.
Ботари отправи на Корделия странен, почти уплашен поглед. Стопанката вдигна ръка да го успокои.
— Както кажеш.
— Трябва да я оставим да поспи — каза Ботари, — докато не се уверим, че няма да получи кръвоизлив.
— Да, но не сама — отвърна Корделия. — В случай че се събуди и не знае какво прави на това непознато място. — Освен че беше непознато, това място би трябвало да е и абсолютно чуждо за една ворска жена.
— Ще поостана с нея — прояви инициатива Друшнакови и погледна подозрително стопанката, която очевидно се бе навела прекалено близо до бебето според разбиранията й на телохранителка. Корделия не мислеше, че Дру е съвсем заблудена от преструвката на Куделка, че са попаднали в някакъв музей. Нито пък щеше да се заблуди лейди Ворпатрил, щом си починеше достатъчно, за да събере мислите си.
Друшнакови седна в едно оръфано кресло и сбърчи нос от миризмата на мухъл. Останалите излязоха от стаята. Куделка отиде да намери тоалетна и да се опита да купи нещо за ядене. Някакъв неприятен полъх във въздуха подсказваше на Корделия, че нищо в този кервансарай не е свързано с градската канализация. Нито пък имаше централно отопление. Ботари се намръщи и стопанката изчезна.