В помещението, осветено от червена, работеща на батерия лампа, имаше канапе, два стола и ниска маса. Ботари и Корделия седнаха. Забравил напрежението за миг, Ботари изглеждаше развеселен. Корделия нямаше представа как изглежда, но бе сигурна, че видът й не е от най-добрите.
— Има ли проститутки на колонията Бета? — попита неочаквано Ботари.
За Корделия това бе като мислен удар с камшик. Гласът му бе толкова уморен, че въпросът прозвуча почти небрежно, като се оставеше настрана това, че Ботари никога не водеше небрежни разговори. До каква стенен ужасните събития от тази вечер бяха нарушили присъщата му уравновесеност?
— Ами… имаме ЛТПС — отвърна тя предпазливо. — Предполагам, че те изпълняват подобна социална функция.
— ЛТПС?
— Лицензирани терапевти по практическа сексуалност. Трябва да положиш държавен изпит и да получиш правоспособност. Изисква се да имаш поне стенен по психотерапия. Хермафродитите правят най-много пари, те са ужасно популярни сред туристите. Това не е… професия с висок социален статус, но не са и от утайката. Струва ми се, че на колонията Бета нямаме изобщо утайка, като че ли спираме някъде докъм долната средна класа. Това е все едно… — тя замълча, търсейки подходящ културен аналог, — като да си фризьорка на Бараяр. Да изпълняваш лични услуги според професионален стандарт с мъничко изкуство и опитност.
Тя наистина бе успяла да смути Ботари, сигурно за пръв път. Той сбърчи вежди.
— Само бетанците биха могли да си помислят, че ти трябва някаква проклета университетска степен… Използват ли ги и жени?
— Естествено. И двойки също. При тях… учебният елемент е много по-силно подчертан.
Той поклати глава и се поколеба. После я погледна изпод вежди.
— Майка ми беше проститутка. — Тонът му беше и любопитен и резервиран. Той чакаше.
— Аз… като че ли се досещах.
— Не знам защо не е абортирала. А е имала възможност, нали работеше и като акушерка. Може да е мислела за старините си. Често ме продаваше на клиентите си.
Корделия се закашля.
— Виж… това не би било позволено на колонията Бета.
— Не си спомням много за това време. Избягах, когато бях на дванайсет и бях пораснал достатъчно, за да пребия проклетите й клиенти. Бях в една банда, докато не станах на шестнайсет, но минавах за осемнайсетгодишен и излъгах, за да постъпя в Службата. Така се измъкнах.
— Службата трябва да ти е изглеждала като рай в сравнение с другото.
— Докато не срещнах Ворутиър. — Той се огледа разсеяно. — Преди тук имаше повече хора. Сега е пълно мъртвило. — Гласът му стана замислен. — Не мога да си спомня много добре голяма част от живота си. Сякаш… не съм същият. И все пак има много неща, които искам да забравя, а не мога.
Тя нямаше намерение да пита кои, но изхъмка разбиращо.
— Не знам кой е бил баща ми. Да си копеле тук е почти толкова лошо, колкото и да си мутант.
— В бетанския контекст думата „копеле“ се използва като отрицателно описание на някоя личност, но всъщност няма обективно значение. Децата, родени без родителите да са правоспособни, не са същото нещо, а и се срещат толкова рядко, че всеки случай се разглежда индивидуално. — „Защо ли ми разказва всичко това? Какво иска от мен? Когато започна, изглеждаше боязлив, а сега изглежда почти доволен. Какво в думите ми е намерил за правилно?“ Тя въздъхна.
За нейно облекчение се върна Куделка. Носеше наистина пресни сандвичи с хляб и сирене и бутилка бира. Корделия се зарадва на бирата — съмняваше се в качеството на водата на това място. Преглътна първата хапка с благодарност и каза:
— Ку, трябва да преработим стратегията си.
Той се настани тромаво до нея и я погледна сериозно.
— Да?
— Очевидно не можем да вземем лейди Ворпатрил и бебето с нас. А не можем да я оставим и тук. Оставихме пет трупа и горящ земеход на Службата за сигурност на Вордариан. Ще претърсят целия район най-щателно. Но известно време ще се оглеждат за бременна жена. Това ни дава прозорец във времето. Трябва да се разделим.
Той запълни мига на колебание с хапка сандвич.
— В такъв случай, ще останете ли с нея, миледи?
Тя поклати глава.
— Трябва да бъда с групата, която ще отиде в резиденцията. Дори само защото съм единствената, която може да каже: „Вече е невъзможно, време е да се откажем“. Дру е абсолютно необходима, а имам нужда и от Ботари. — „А и по някакъв странен начин Ботари има нужда от мен.“ — Тъй че оставаш ти.