Ку изглеждаше зашеметен.
— Ами… да!
Дру премига.
— Но… аз исках ти да го кажеш!
— Нима? — погледна той над главата на Корделия.
„Тази посредническа система наистина има някои плюсове — помисли си Корделия. — Но има и граници.“ Тя се изправи и погледна хронометъра си. Не й беше до веселби.
— Имате още малко време. За малко време можете да си кажете много неща, ако се придържате към едносричните думи.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мракът преди разсъмване не беше толкова катраненочерен като нощта в планините. Мъгливото нощно небе отразяваше лекото кехлибарено сияние на града. Лицата на приятелите й представляваха сивкави петна, напомнящи на най-ранните древни фотографии — Корделия се опитваше да не мисли „като лица на мъртъвци“
Лейди Ворпатрил, почистена, нахранена и отпочинала няколко часа, все още не беше съвсем укрепнала, но можеше да ходи сама. Стопанката й бе донесла изненадващо прилични дрехи — дълга до прасците сива пола и пуловер, който да я предпазва от студа. Куделка бе заменил цялото си военно облекло за увиснали панталони, стари обувки и яке, което да замести неговото, пострадало при спешното му използване за акушерски нужди. Той носеше бебето лорд Иван, повито с някакъв заместител на пелена и топло одеяло — това допълваше картината на боязливо малко семейство, опитващо се да се измъкне в провинцията при родителите на жената, преди да започне сражението. Корделия бе видяла стотици бежанци като тях по пътя им към Ворбар Султана.
Куделка огледа малката си група и сведе намръщено очи към сабята в ръката си. Дори когато на нея се гледаше като на обикновен бастун, гладкото дърво, лъскавият стоманен шип и инкрустираната дръжка не изглеждаха особено присъщи за средната класа. Той въздъхна.
— Дру, можеш ли да скриеш някъде това? Така е дяволски подозрително и по-скоро ще ми пречи, отколкото да ми помага, докато нося бебето.
Друшнакови кимна, коленичи, зави сабята в една риза и я прибра в чантата. Корделия си спомни какво бе станало последния път, когато Ку бе носил оръжието в кервансарая, и погледна нервно в сумрака.
— Каква е вероятността някой да ни нападне по това време? Сигурно не изглеждаме много богати.
— Може да ви убият дори само заради дрехите — отвърна навъсено Ботари. — Идва зима. Но е по-безопасно от обикновено. Войниците на Вордариан са опразнили квартала — набирали „доброволци“ за изкопаването на бомбоубежища в градските паркове.
— Никога не съм мислила, че мога да одобрявам робския труд — изпъшка Корделия.
— Във всеки случай това е безсмислено — каза Куделка. — Развалят парковете. Дори да завършат убежищата, в тях няма да могат да се скрият достатъчно хора. Но изглежда внушително и представя лорд Воркосиган като заплаха в умовете на хората.
— Освен това — Ботари разтвори якето си и показа сребристия си невроразрушител — този път имам оръжие.
Е, това беше. Корделия прегърна Алис Ворпатрил, която се притисна до нея и промълви:
— Бог да ви помага, Корделия. И нека прати Видал Вордариан да гние в ада.
— Пазете се. Ще се видим в базата Танъри, нали? — Корделия погледна Куделка. — Нека оцелеем и осуетим плановете на враговете си.
— Ще се опи… ще оцелеем, миледи — отвърна Куделка. После сериозно отдаде чест на Друшнакови. В тази военна учтивост нямаше ирония, може би само мъничко завист. Тя му отвърна с бавно, разбиращо кимване. Никой не искаше да обърква момента с повече думи. Двете групи се разделиха в лепкавия мрак. Дру наблюдаваше как Куделка и лейди Ворпатрил се скриха от погледа й, после тръгна напред.
Излязоха от тъмния лабиринт на осветените улици. Случайни човешки фигури бързаха в ранното зимно утро. Изглежда, всички минувачи преминаваха на отсрещната страна, за да избегнат всеки срещнат, и Корделия се почувства мъничко по-незабележима. Вцепени се, когато покрай тях мина бавно един земеход на градската стража, но колата продължи нататък.
Поспряха, за да се уверят, че необходимата им сграда е отключена за началото на деня. Постройката беше многоетажна, в утилитарния стил на архитектурния разцвет, настъпил с възцаряването на Ецар Ворбара и с установяването на стабилитет преди повече от трийсет години. Беше търговска, а не правителствена; те минаха през фоайето, влязоха в асансьора и се спуснаха надолу необезпокоявани.
Слязоха в мазето и Дру започна да се оглежда внимателно.
— Трябва да внимаваме да не ни види някой.
Ботари застана до нея нащрек, а тя се наведе и насили ключалката на един канализационен тунел. После ги поведе по него, завивайки на два пъти в напречни канали. Проходът очевидно се използваше често, тъй като лампите бяха запалени. Корделия напрягаше слуха си да долови други стъпки освен техните собствени.