Бастунът на Ку я удари по прасеца. Изглеждаше странно, закачен на кръста й, прекалено очевидно като сабя. На бюрото в кабинета бе поставен голям античен поднос с плоска керамична купа, типична за цялата декорация на резиденцията. Корделия сложи бастуна върху подноса и го вдигна като прислужница.
Друшнакови кимна одобрително.
— Носете го между кръста и гърдите си, на нивото на лактите — прошепна тя. — И дръжте гърба си изправен, така ми казваха винаги.
Корделия кимна. Затвориха вратата в стената, пооправиха се и излязоха в долния коридор на северното крило.
Две прислужници от резиденията и един мъж от охраната. На пръв поглед изглеждаха съвсем естествено, дори и в тези смутни времена. На малкото стълбище в западния край на коридора караулеше часови капрал. Той видя отличителните знаци за ранга и принадлежността на Ботари към ИмпСи и двамата си отдадоха чест. Преди часовият да ги огледа по-сериозно, те вече се бяха изкачили зад извивката на стълбището. Корделия си напомняше да не бърза изплашено. Лека заблуда — двете жени не можеха да представляват заплаха, защото вече бяха охранявани. А това, че заплаха можеше да представлява охраната им, щеше да убегне на капрала поне още няколко минути. Свиха по горния коридор. Там! Зад онази врата, според докладите на лоялистите, Вордариан държеше отвлечения репликатор. Точно под окото му. Навярно като човешки щит — всеки експлозив, пуснат над жилището на Вордариан, щеше да убие и мъничкия Майлс. А дали бараярецът мислеше за нещастното й дете като за човек?
Пред вратата стоеше друг часови. Той ги погледна подозрително и докосна с длан оръжието на пояса си. Корделия и Друшнакови го подминаха, без да извръщат глави. Ботари му отдаде чест и почти едновременно с това стовари юмрук в челюстта му. Часовоят залитна и блъсна главата си в стената. Сержантът го подхвана преди да падне. Отвориха вратата и издърпаха неподвижното тяло вътре. Ботари зае мястою му в коридора. Дру затвори безшумно вратата.
Корделия огледа безумно малкото помещение, търсейки автоматични монитори. Навярно по-рано стаята бе използвана като спалня за телохранители, които да бъдат близо до ворските си господари. А можеше да е била и необикновено голяма гардеробна — нямаше дори и прозорец, който да гледа към някой мрачен вътрешен двор. Преносимият маточен репликатор бе поставен върху застлана с покривка маса в ъгъла на помещението. Зелените му и кехлибарени лампички светеха успокоително. Все още не се виждаше ужасната червена светлина, предупреждаваща за неизправност. От устните на Корделия се изтръгна въздишка — въздишка и на агония, и на облекчение.
Друшнакови огледа тревожно стаята.
— Какво има, Дру? — прошепна Корделия.
— Твърде лесно е — промълви момичето.
— Още не сме приключили. Кажи, че е „лесно“ след час. — Тя облиза устните си, разтърсена от тайно подсъзнателно съгласие с преценката на Друшнакови. Но нищо не можеше да направи. „Взимай и бягай’“ Единствената им надежда сега бе бързината, а не скритостта.
Тя остави таблата на масата, протегна ръка да хване дръжката на репликатора и спря. Нещо, нещо не бе както трябва… тя погледна устройството по-отблизо. Мониторът за кислорода дори не работеше. Макар че индикаторът му светеше в зелено, равнището хранителна течност бе 0.00. Празен.
Корделия отвори уста в безмълвен стон. Стомахът й се преобърна. Тя се наведе по-близо, поглъщайки с поглед нелогичната каша на фалшивите сигнали. Ужасният й кошмар, превърнал се изведнъж в ужасна реалност — дали го бяха изпразнили върху пода, в някой канал, в тоалетната? Дали Майлс бе умрял бързо, милостиво смазан, или бяха гледали как бебето й се гърчи в смъртна агония без животоподдържащите си системи? Навярно дори не си бяха направили труда да гледат… „Серийният номер. Виж серийния номер!“ Безнадеждна надежда, но… тя се насили да фокусира замъглените си очи, а препускащия си разум — да опита да си спомни. Бе докосвала замислено този номер в лабораторията на Хенри и Вааген, разсъждавайки за апарата и далечния свят, който го беше създал — а този номер не съвпадаше. Не беше същият репликатор, не беше този на Майлс! Някой от шестнайсетте други, използван за примамка в този капан…
Сърцето й спря. Колко ли още капани им бяха поставили? Тя си представи как тича отчаяно от репликатор на репликатор, като объркано дете в някаква зловеща игра, търсейки… „Ще полудея.“