— Нещо в алармата, милорд — каза облеченият в ливрея мъж. Изглеждаше объркан. — Не се включи. Не хванахме тази група във външния периметър на резиденцията, защото те просто се появиха отникъде — и без да задействат алармата. Не трябваше да се случва. Ако не бях наминал да потърся Роджет, можехме и да не ги забележим.
Вордариан сви рамене, прекалено радостен от плячката си, за да се тревожи за някаква дреболия.
— Подложете на разпит с наркотик тази гъска — посочи той Друшнакови — и си представям колко много неща ще откриете. Тя работеше в охраната на резиденцията.
Друшнакови хвърли остър обвинителен поглед през рамо към принцеса Карийн, която несъзнателно загърна халата по-стегнато около шията си. Тъмните й очи бяха пълни със също толкова остър въпрос.
— Е — каза Вордариан, все още усмихвайки се на Корделия, — толкова малко войски ли има лорд Воркосиган, че праща жена си да му свърши работата? Ние не можем да загубим. — Той се усмихна на войниците си и те се разхилиха.
„По дяволите защо не застреляхме този простак, докато спеше?“
— Какво направихте със сина ми, Вордариан?
— Една чуждопланетна гъска никога няма да се добере до власт на Бараяр, като възнамерява да направи император един мутант — отвърна през зъби Вордариан — Гарантирам за това.
— Това ли е официалната политика сега? Аз не искам власт. Просто се противопоставям на разни идиоти да имат власт над мен.
Устните на Карийн трепнаха тъжно. „Да, слушай ме, Карийн!“
— Къде е синът ми, Вордариан? — повтори упорито въпроса си Корделия.
— Сега той е император Видал — отбеляза Карийн, местейки поглед между двамата. — Ако успее да се задържи.
— Ще успея — обеща Вордариан. — Арал Воркосиган не може да претендира за по-добър произход от мен. А аз ще закрилям онова, което партията на Воркосиган не успя. Ще закрилям и ще запазя истинския Бараяр. — Той обърна глава — очевидно това твърдение бе насочено към Карийн.
— Не сме се провалили — прошепна Корделия, срещайки погледа на принцесата. „Сега!“ Тя вдигна обувката от масата и я протегна напред. Очите на Карийн се разшириха, тя се хвърли към Корделия и грабна обувчицата. Ръката на Корделия се сгърчи като на умиращ бегач, който предава щафетата си в някакво смъртоносно надбягване. Страстна увереност избухна в душата й като пожар. „Сега ми падна, Вордариан.“ Внезапното движение повдигна шумяща вълна сред въоръжените стражи. Карийн разгледа обувката с трепет, въртейки я в ръцете си. Вордариан вдигна вежди озадачен, а после пренасочи вниманието си към командира на охраната.
— Ще пазим тези трима пленници тук, в резиденцията. Лично ще присъствам на разпитите с наркотик. Това е грандиозна възможност…
Карийн погледна отново към Корделия. Лицето й грееше обнадеждено.
„Да — помисли си Корделия. — Ти си била предадена. Излъгана. Синът ти е жив. Трябва да започнеш отново да се движиш, да мислиш и да чувстваш, да сложиш край на тази вцепененост на потъналата в болка умъртвена душа. Това, което ти донесох, не е подарък. То е проклятие.“
— Карийн — каза Корделия меко, — къде е синът ми?
— Репликаторът е на една лавица в дъбовия гардероб в императорската спалня — отвърна спокойно Карийн, впила очи в Корделия. — А къде е моят?
Сърцето на Корделия се стопи от благодарност за своето проклятие, за своята жива болка.
— В безопасност и здрав, когато го видях за последен път, докато този лъжец — тръсна тя глава към Вордариан — не го открие. Липсвате му. Праща ви своята обич. — Думите и със същата лекота можеха да бъдат и шипове, забити в тялото на Карийн.
Това привлече вниманието на Вордариан.
— Грегор е на дъното на езерото, загинал, когато катастрофира леколетът с оня предател Негри — каза грубо той. — Това е предателска лъжа. Пазете се, лейди Карийн. Не можах да го спася, но ще отмъстя за него. Обещавам ви.
„Ой-ой. Почакай, Карийн.“ Корделия прехапа устни. „Не тук. Твърде опасно е. Изчакай най-добрата си възможност. Почакай поне докато това копеле заспи.“ Но щом една бетанка се поколеба да застреля врага си в съня му, какво оставаше за една жена от Вор? „А тя е истинска Вор…“
Враждебна усмивка сгърчи устните на Карийн. Очите й блестяха.
— Той изобщо не е потъвал — каза тихо тя. Корделия чу в гласа й да звънят като камбана убийствени нотки. Вордариан очевидно чу единствено полъха на някаква глупава мъка. Той погледна обувката, без да разбира посланието й, поклати глава и каза:
— Ще родите друг син някой ден. Наш син.
„Почакай, почакай, почакай“ — крещеше вътрешно Корделия.
— Никога — прошепна Карийн, отстъпи до войника на прага, грабна невроразрушителя от отворения му кобур, насочи го решително към Вордариан и стреля.