Стреснатият войник блъсна ръката й нагоре и изстрелът попадна в тавана. Вордариан се хвърли пълзешком зад масата — единствената мебел в стаята. Облеченият в неговата ливрея мъж извади съвсем рефлекторно невроразрушителя си и стреля. Мускулите на лицето на Карийн се изкривиха в смъртна агония, когато синкавият огън обви главата й. Устата й се разтвори в сетен безмълвен вик. „Почакай“ — простена мислено Корделия.
Ужасен, Вордариан изрева „Не!“, скочи и издърпа невроразрушителя от ръката на другия войник. Разбрал чудовищната си грешка, мъжът захвърли оръжието си настрани, сякаш за да се разграничи от постъпката си. Воодариан го застреля.
Всички се скупчиха над принцесата. Корделия сключи длан около ефеса на сабята и изстреля ножницата й в главата на един от войниците, а после предвидливо удари с острието ръката на Вордариан, която държеше оръжието. Той изкрещя, рукна кръв и невроразрушителят отлетя встрани. Друшнакови вече се бе спуснала към първия захвърлен невроразрушител. Ботари свали човека до себе си с един смъртоносен удар по шията. Корделия затръшна вратата към стражите в коридора, за да не влязат вътре. Избръмча изстрел от зашеметител, после три синкави мълнии, изстреляни от Друшнакови незабавно една след друга, свалиха и последния от хората на Вордариан.
— Дръж го! — извика Корделия на Ботари. Треперещ, стиснал с лявата си ръка полуотсечената си дясна китка, Вордариан не можеше да се съпротивлява, но риташе и викаше. Течащата от раната му кръв бе с цвета на халата на Карийн. Ботари стисна главата на Вордариан със здрава хватка и допря невроразрушителя в черепа му.
— Навън — изръмжа Корделия и ритна вратата. — Към спалнята на императора. — „Към Майлс!“ Приготвили се да стрелят, останалите войници на Вордариан отстъпиха назад при вида на пленения си господар.
— Назад! — изрева Ботари и те се отстраниха от вратата. Корделия сграбчи Друшнакови за ръката и прескочиха трупа на Карийн. Белите й ръце и крака бяха проснати върху червения халат, красиви дори и в смъртта. Излязоха в коридора. Ботари и Вордариан бяха между тях и войниците.
— Извадете плазмения пистолет от кобура ми и стреляйте — свирепо нареди Ботари на Корделия. Да, Ботари бе успял да си го възвърне по време на схватката.
— Не може да палите пожар в резиденцията! — каза задъхана и ужасена Дру.
Несъмнено дори само в това крило се пазеше истинско богатство от антики и бараярски исторически предмети. Корделия се усмихна безумно, сграбчи оръжието и стреля назад в коридора. Дървените мебели, дървеният паркет и разсъхналите се от времето гоблени избухнаха в пламъци, щом обгарящите пръсти на лъча ги докоснаха.
„Гори! Гори заради Карийн! Заради нейната смелост и агония, пламти по-високо и по-високо…“ Щом стигнаха до вратата на спалнята на стария император, тя стреля отново назад в коридора. „А сега заради това, което стори на мен и на моето момче…“ Пламъците щяха да задържат преследвачите им няколко минути. Тя се чувстваше така, сякаш тялото й плуваше, леко като въздух. „Така ли се чувства Ботари, когато убива?“
Друшнакови потърси в стената тайната врата, която водеше към стълбището. Действаше уверено, ръцете й бяха спокойни, макар лицето й да бе обляно в сълзи. Корделия пусна сабята на леглото, хвърли се към украсения с резба огромен стар дъбов гардероб и отвори широко вратите му. В тъмнината на централната лавица блеснаха зелени и кехлибарени лампички. „Господи, не позволявай да е друга примамка…“ Корделия прегърна резервоара и го извади на светлина. Този път бе тежък точно, колкото трябваше, натежал от течности; точните сигнали, точните номера. Истинският!
„Благодаря ти, Карийн. Не исках да те убива.“ Сигурно бе полудяла. Не чувстваше нищо — нито мъка, нито разкаяние, макар че сърцето й биеше диво, а дъхът й излизаше на пресекулки. Усещаше се някак извисена от битката — този безсмъртен импулс, който караше хората да зареждат автоматите си и да стрелят. Значи това търсеха пристрастените към войната!
Вордариан още се бореше с хватката на Ботари и проклинаше ужасно.
— Няма да избягате! — Той спря да се гърчи, за да привлече погледа на Корделия, и пое дълбоко дъх. — Помислете, лейди Воркосиган. Няма да успеете. Трябва да ме използвате като щит, но няма да ме влачите зашеметен. В съзнание аз ще се съпротивлявам всеки метър от пътя ви. Хората ми ще бъдат навсякъде около вас… — Той кимна към прозореца. — Ще ни зашеметят всичките и ще ви пленят. — Гласът му стана убеждаващ. — Предайте се сега и ще спасите живота си. И този живот също, щом има чак толкова голямо значение за вас. — Той посочи с очи репликатора в ръцете на Корделия. Сега стъпките й бяха по-тежки от тези на Алис Ворпатрил.