— Не бях заповядал на онзи глупак Ворхалас да убива наследника на Воркосиган — продължи отчаяно Вордариан. Кръвта продължаваше да се стича от ръката му. — Единствено неговият баща, с фаталната си прогресивна политика, заплашваше Бараяр. Вашият син можеше да наследи графската титла направо от Пьотър с моето съгласие. Пьотър изобщо не трябваше да се откъсва от своята партия. Престъпление е, че лорд Арал го накара да…
„Така. Значи си бил ти. Още от самото начало.“ Загубата на кръв и шокът превръщаха обичайната равна дикция на Вордариан в трепереща пародия на политически спор. Сякаш усещаше, че би могъл да говори така ненаказано, само ако налучкаше правилните ключови думи. Корделия някак си се съмняваше, че би успял. Вордариан беше крещящо зъл, както някога Ворутиър, а не личностно деградирал като Сердж, и все пак злото произтичаше не от неговите пороци, а от добродетелите му: от смелостта на консервативните му убеждения, от страстта му към Карийн. Главата я заболя ужасно.
— Ние изобщо не можахме да установим, че сте стояли зад Евън Ворхалас — каза тихо Корделия. — Благодаря ви за информацията.
Това го накара да млъкне за миг. Очите му се насочиха тревожно към вратата, която скоро щеше да лумне, възпламенена от ада зад нея.
— Мъртъв не съм ви от полза като заложник — каза той, изпъвайки се с достолепие.
— Вие изобщо не сте ми от полза, император Видал — отвърна открито Корделия. — Досега в тази войни има поне пет хиляди жертви. Сега, след като Карийн е мъртва, докога ще продължавате да се биете?
— Винаги — изръмжа пребледнял той. — Ще отмъстя за нея… ще отмъстя за всички тях…
„Неправилен отговор“ — помисли си Корделия с любопитно облекчена тъга.
— Ботари. — Сержантът мигновено застана до нея. — Вземи тази сабя. — Той я взе. Корделия остави репликатора на земята и положи за кратко длан върху неговата — сключена върху ефеса. — Ботари, екзекутирайте този човек вместо мен, моля ви. — Гласът й прозвуча странно ведър в собствените й уши, сякаш просто молеше Ботари да й подаде маслото. Всъщност убийството не изискваше истерия.
— Слушам, миледи — напевно отвърна сержантът и вдигна сабята. Очите му светеха от радост.
— Какво? — изскимтя удивено Вордариан. — Вие сте бетанка! Не можете да направите…
Проблесналият удар отнесе и думите, и главата, и живота му. Беше наистина изключително чиста работа, въпреки струята кръв от врата му. Воркосиган би трябвало да използва услугите на Ботари в деня на екзекуцията на Карл Ворхалас. Цялата сила на Ботари, съчетана с тази невероятна стомана… шеметно завъртялата й се мисъл се върна отново в действителността, когато сержантът коленичи до трупа, захвърляйки сабята и сграбчвайки главата си с две ръце. Той изкрещя — сякаш смъртният вик на Вордариан избликна от неговото гърло.
Тя се отпусна до него, внезапно отново уплашена, макар че бе прекалено претоварена, за да се бои, бледна и претоварена, откакто Карийн бе сграбчила невроразрушителя и бе започнала целия този хаос. Помисли си, че Ботари може би си е възвърнал онзи забранен спомен за бунтовническото прерязване на гърлото, който бараярското върховно командване бе постановило, че трябва да забрави. Прокле се, че не бе предвидила тази възможност. Дали това щеше да го убие?
— Тази врата е адски гореща — съобщи зад тях Друшнакови. Гласът й трепереше. — Миледи, трябва да се измъкваме веднага.
Ботари дишаше учестено и все още стискаше главата си, но вече дишаше по-спокойно. Тя го остави да пълзи сляпо по пода. Трябваше й нещо, нещо непромокаемо… На дъното на гардероба имаше здрава пластмасова чанта с няколко чифта обувки на Карийн, несъмнено пренесени от някоя прислужница, когато Вордариан властно бе наредил Карийн да се премести. Корделия изсипа обувките, вдигна главата на Вордариан от мястото, където се бе търкулила, и я прибра в чантата. Беше тежка, но не чак толкова, колкото маточния репликатор. После стегна здраво връзките на чантата.
— Дру. Ти си в най-добра форма. Носи репликатора. Тръгваме. Да не го изпуснеш! — Ако тя самата изпуснеше главата на Вордариан, това едва ли щеше да й навреди повече.
Друшнакови кимна и взе едновременно репликатора и изоставения бастун. Корделия не бе сигурна дали го прибра заради новопридобитата му историческа стойност, или от някакво странно чувство за задължение към една от вещите на Ку. Тя самата помогна на Ботари да се изправи. Хладен въздух нахлуваше от дупката в стената, привлечен от огъня зад вратата. Щеше да стане доста топло, когато горящата стена се срутеше и блокираше входа. Хората на Вордариан щяха да загубят много време в ровене из въглените и в чудене къде ли са отишли.