— Кой беше този сърдит човек? — попита Корделия, опитвайки се да приповдигне мрачното настроение.
— Граф Видал Вордариан — обърна се към нея Арал и дори успя да й се усмихне. — Комодор граф Вордариан. Работил съм с него от време на време, когато бях в Генералния щаб. Сега е лидер на нещо, което човек би нарекъл почти консервативна партия на Бараяр. Не са като онези умопобъркани от Периода на изолацията, а така да се каже, хора, които искрено се страхуват, че всяка промяна ще има отрицателни резултати. — Той погледна скришом граф Пьотър.
— С името му се спекулираше често по отношение на предстоящото регентство — отбеляза Вортала. — Силно се опасявам, че е разчитал да го изберат. Положи огромни усилия да обработи Карийн.
— Трябвало е да обработва Ецар — каза сухо Арал. — Може би нощният въздух ще го успокои. Опитайте пак да поговорите с него утре сутрин, Вортала — но този път малко по-скромно, а?
— Ласкаенето на егото на Вордариан може да отнеме цялото ми време — промърмори Вортала. — Той прекарва ужасно много време в изучаване на родословното си дърво.
— Не е единственият — смръщи лице Арал.
— Само да те беше чул — изръмжа Вортала.
ТРЕТА ГЛАВА
На следващия ден Корделия бе официално придружена на заседанието на пълния Общ съвет лично от капитан лорд Падма Ксав Ворпатрил. Оказа се, че той е не само член на новия щаб на съпруга й, но и негов първи братовчед, син на по-малката сестра на отдавна починалата майка на Арал. Лорд Ворпатрил беше първият близък роднина на Арал, с когото Корделия се запознаваше, освен граф Пьотър. Не че роднините на Арал я избягваха, както се бе опасявала — просто той почти нямаше такива. Заедно с Ворпатрил бяха единствените оцелели деца на предходното поколение, чийто последен жив представител беше от своя страна граф Пьотър. Ворпатрил беше едър жизнерадостен мъж на около четирийсет и пет години, облечен в стегната зелена униформа. Скоро Корделия разбра, че той е бил и един от младшите офицери на мъжа й по време на първото му назначение за главнокомандващ преди военните успехи на Воркосиган в Комарската война и нейните разрушителни политически последствия.
Тя седна между Ворпатрил и Друшнакови в една безвкусно украсена галерия над залата на Съвета. Самата зала беше изненадващо обикновено помещение, макар и малко мрачно поради дървената ламперия, която все още изглеждаше невероятно луксозна за бетанския поглед на Корделия. В кръг бяха наредени дървени пейки и маси. Утринната светлина се процеждаше през пъстрите витрини, разположени високо на източната стена. Долу, под галерията, стриктно по протокола се разиграваха пищни церемонии.
Министрите носеха архаични наглед черно-пурпурни мантии и златни верижки, които обозначаваха поста им. Близо шестдесетте областни графове бяха облечени още по-прекрасно в аленосребристи дрехи. Неколцина мъже, достатъчно млади, за да са на активна военна служба, носеха червено-сини парадни униформи. Воркосиган бе имал право, описвайки парадната униформа като безвкусна, помисли си Корделия, но сред прекрасната обстановка на тази древна зала тя не бе чак толкова грозна. Воркосиган поне изглеждаше отлично.
Принц Грегор и майка му седяха на издигната платформа от едната страна на залата. Принцесата носеше черна, украсена със сребро рокля с висока яка и дълги ръкави. Тъмнокосият й син изглеждаше почти като елф в червено-синята си униформа. Корделия си помисли, че детето се държи удивително прилично, с оглед на обстоятелствата.
Императорът, който се намираше в резиденцията си, също присъстваше чрез затворената комуникационна верига. На холовизора Ецар беше седнал в пълна униформа; Корделия не можеше да си представи каква физическа цена бе платил за това — системите и мониторните проводници пронизваха тялото му, което поне бе скрито от видеокамерата. Лицето му беше восъчнобледо, а кожата му — почти прозрачна, сякаш той наистина изчезваше от сцената, над която бе господствал толкова дълго.
Галерията бе пълна със съпруги, подчинени и стражи. Жените бяха елегантно облечени и носеха прекрасни бижута. Корделия ги разглеждаше с интерес, после отново насочи вниманието с към Ворпатрил за допълнителна информация.
— Изненада ли ви назначаването на Арал за регент? — попита тя.
— Всъщност не. Някои възприеха оставката и преминаването му в запаса след ескобарската бъркотия сериозно, но не и аз.
— Мислех си, че той също ги е възприемал сериозно.