Пьотър сви устни и я погледна предизвикателно.
— Навярно ще стигнеш и до кон — каза той на Майлс. — Заслужи го, като се учиш добре.
— Може ли да започнем сега?
— Първо трябва да оправят ръката ти — каза твърдо Корделия.
— Но не трябва да чакам, докато заздравее, нали?
— Това ще те научи да не тичаш насам-натам и да не чупиш разни неща.
Пьотър погледна Корделия през полузатворените си клепачи.
— Всъщност правилното обучение започва на плаца. Не ти се разрешава да използваш ръцете си, докато не усъвършенстваш стойката.
— Така ли? — попита Майлс, поглъщайки благоговейно думите му. — И какво още?…
Когато Корделия тръгна да намери личния лекар, придружаващ пътуващия цирк, уф, антураж на Арал, Пьотър вече бе хванал коня си — твърде ефектно, макар че Корделия се чудеше дали захарта в джобовете му не е помогнала — и обясняваше на Майлс как да сложи правилно оглавника, от коя страна на животното да застане и накъде да гледа, докато го води. Достигащо едва до кръста на стареца, момчето попиваше като гъба, извърнало нагоре страстно съсредоточеното си лице.
— Искаш ли да се обзаложим кой кого ще води при конете в края на седмицата? — промърмори в ухото й Арал.
— Няма спор. Трябва да кажа, че месеците, които Майлс прекара обездвижен в онази ужасна гръбначна скоба, го научиха как да очарова. А това е най-ефикасният дълготраен начин да установиш контрол над хората около теб и съответно да наложиш волята си. Радвам се, че не реши да усъвършенства хленченето като стратегия. Той е най-волевото малко чудовище, което съм срещала, но го прави така, че да не го забелязваш.
— Струва ми се, че графът няма никакъв шанс — съгласи се Арал.
Тя се усмихна, представяйки си картинката, а после го погледна по-сериозно.
— Когато баща ми веднъж се върна от Бетанския астрономически проект, направихме модел на безмоторен самолет. За да можеше да лети, имаше две изисквания. Първо трябваше да му дадем начална скорост. А после да го пуснем. — Тя въздъхна. — Най-трудното бе да се науча точно кога да го пусна.
Пьотър с коня си, Ботари и Майлс тъкмо влизаха в една от конюшните. Ако се съдеше по жестикулирането му Майлс засипваше дядо си с въпроси.
Арал я хвана за ръка и се обърнаха, за да тръгнат нагоре по хълма.
— Вярвам, че той ще полети нависоко, мили капитане.