— О, не се и съмнявам. Той е такъв, какъвто винаги е искал да бъде. Като баща си.
— Хм. Да, забелязах известни политически наклонности в разговорите му. А и при най-необичайни обстоятелства. Като предложение за женитба например.
Ворпатрил се засмя.
— Мога да си го представя. Като малък беше истински консерватор — ако човек искаше да разбере какво мисли Арал за нещо, трябваше само да попита граф Пьотър и да умножи по две. Но по времето, когато служихме заедно, беше започнал да става… хм… странен. Ако човек можеше да го накара да говори…
В очите му се мерна някакъв лош спомен и Корделия бързо го насърчи да разказва.
— Как би могло да стане това? Мислех си, че на офицерите е забранено да водят политически дискусии.
Той изсумтя.
— Предполагам, че със същия успех биха могли да забранят дишането. От време на време започваха спорове и Арал участваше активно в тях, докато заедно с Рулф Ворхалас не го извеждахме и не му помагахме да се отпусне.
— Арал? Да се отпусне?
— О, да. Пиянството му беше знаменито…
— Мислех, че е ужасен пияч. Не може да носи.
— О, точно това беше забележителното. Той пиеше рядко. Макар че прекара много тежък период след смъртта на първата си съпруга, когато се движеше непрекъснато с Гес Ворутиър… хм… — Той погледна настрани и не довърши. — Както и да е, беше опасно да му позволяваме да се отпуска прекалено, защото ставаше потиснат и мрачен, а после се хвърляше срещу всяка несправедливост, некадърност или лудост, която предизвикаше гнева му. Господи, как можеше да говори! След петото питие — точно преди да падне под масата за през нощта — той рецитираше революционни прокламации в петостъпен ямб. Винаги съм си мислил, че някой ден ще излезе на политическата сцена. — Той се засмя и погледна с обич яката фигура на облечения в червено-синя униформа мъж, седнал с графовете от другата страна на залата.
Ратифицирането на императорското назначение на Воркосиган от страна на Общия съвет й беше любопитно. Не си бе представяла, че е възможно да накараш седемдесет и пет бараярци да стигнат до съгласие по въпроса откъде изгрява сутрин слънцето им, но решението беше почти единодушно в полза на избора на император Ецар. Въздържаха се само петима: четирима високо, а петият толкова тихо, че се наложи лорд-попечителят на председателския кръг да го помоли да повтори. Дори граф Вордариан гласува „за“, забеляза Корделия — навярно рано сутринта Вортала бе успял да заглади нещата от предишната вечер. Във всеки случай началото на новата работа на Воркосиган изглеждаше благоприятно и окуражително и Корделия каза това на лорд Ворпатрил.
— Хм… да, миледи — отвърна той и се подсмихна. — Император Ецар даде ясно да се разбере, че иска единодушно одобрение.
По тона му тя за пореден път установи, че има още много да учи.
— Да не би да се опитвате да ми кажете, че някои от тези мъже биха искали да гласуват отрицателно?
— В тази обстановка това би било неблагоразумие от тяхна страна.
— В такъв случай мъжете, които се въздържаха… сигурно проявяват извънредна храброст. — Тя разгледа малката групичка със засилен интерес.
— А, тях нищо не ги заплашва — отвърна Ворпатрил.
— Какво имате предвид? Сигурно те представляват опозицията.
— Да, но са открита опозиция. Никой, който замисля истинско предателство, не би се афиширал така публично. Приятелчетата, от които Арал ще трябва да пази гърба си, са сред другите, които гласуваха „за“.
— Кои са те? — сбърчи тревожно вежди Корделия.
— Кой знае? — сви рамене лорд Ворпатрил, а после отговори на собствения си въпрос: — Негри, навярно.
Заобикаляше ги пръстен от празни столове. Корделия не бе сигурна дали това е от съображения за сигурност, или от учтивост. Очевидно бе второто, защото двама закъснели — единият в зелена командирска униформа, а другият по-млад и облечен в богаташки цивилни дрехи — се извиниха и седнаха пред тях. Корделия си помисли, че приличат на братя, и предположението й се потвърди, когато по-младият каза:
— Виж, там седи татко, три места зад стария Вортала. Кой е новият регент?
— Онзи тип с кривите крака в червено-синята униформа, отдясно на Вортала.
Корделия и Ворпатрил размениха погледи зад гърба им и Корделия притисна пръст към устните си. Ворпатрил се усмихна и сви рамене.
— Какво говорят за него в Службата?
— Зависи кого попиташ — отвърна командирът. — Сарди казва, че бил гений на стратегията. Луд е по неговите комюникета. Бил е навсякъде. Участвал е във всички битки през последните двайсет и пет години. Чичо Рулф го боготвореше. От друга страна, Нийлс, който беше на Ескобар, твърди, че е най-студенокръвното копеле на света.