— Отиде с командир Илян в библиотеката, за да провери къде ще бъде инсталиран новият секретен комуникационен пулт. Би трябвало да се върнат всеки момент. А, ето ги. — Той посочи с глава към сводестия проход, откъдето се чуха стъпки. Корделия проследи погледа му. Илян, слаб, учтив и любезен, вървеше на крачка зад — и в сянката на — един четирийсет и пет годишен мъж със зелена имперска униформа. Човека, заради когото беше дошла на Бараяр.
Адмирал лорд Арал Воркосиган от запаса. Поне до вчера. Вчера животът им определено се бе обърнал с главата надолу. „Ще стъпим някак си на крака, повярвай.“ Тялото на Воркосиган беше здраво и мощно; тъмната му коса бе започнала да се прошарва. На тежката му челюст се виждаше стар белег във формата на преобърната буква „Г“. Той вървеше със сдържана енергия, сивите му очи бяха мрачни и вглъбени. Но щом погледът му се спря върху Корделия, светнаха.
— Добро утро, миледи — каза той и посегна да хване ръката й. Думите бяха кратки, но чувствата му се отразяваха в блестящите му очи като в огледало. „В това огледало аз съм невероятно красива — помисли си трогната Корделия. — То е много по-ласкателно, отколкото онова горе. Отсега нататък ще използвам само него.“ Широката длан на Арал бе суха и гореща и Корделия посрещна с удоволствие живата топлина, която обгръщаше студените й пръсти. „Моят съпруг.“ Думата й харесваше, както й харесваше дланта й да е обхваната гладко и плътно в неговата, макар новото й име, лейди Воркосиган, все още да й бе малко чуждо.
Наблюдаваше Ботари, Куделка и Воркосиган, застанали за миг един до друг. „Живите рани — един, двама, трима. И аз, дамата-спомагателно.“ Оцелелите. Ку бе ранен в тялото, Ботари — в ума, Воркосиган — в душата; всеки от тях бе получил почти смъртоносна рана в последната война на Ескобар. „Животът продължава! Напред или ще умреш! Наистина ли всички започваме най-сетне да се съвземаме?“ Надяваше се да е така.
— Готова ли си за тръгване, мили капитане? — попита я Воркосиган. Гърленият му глас бе топъл.
— Готова съм. И се надявам да съм готова винаги.
Илян и лейтенант Куделка тръгнаха напред. В сравнение с енергичната маршировка на Илян походката на Куделка бе истинско тътрене. Корделия се понамръщи, но хвана ръката на Воркосиган и двамата ги последваха, като оставиха Ботари да изпълнява домашните си задължения.
— Каква е програмата за следващите няколко дни? — попита тя.
— Ами, първо аудиенцията, разбира се — отвърна Воркосиган. — След коего ще се видя с хората. Граф Вортала ще уреди всичко. След няколко дни пълното събрание на Съвета трябва да гласува консенсус, а после ще положа клетва. Не сме имали регент от сто и двайсет години — Бог знае какъв протокол ще изкопаят и изтупат от прахта.
Куделка седна в предното отделение на земехода до униформения шофьор. Командир Илян се намести срещу Корделия и Воркосиган. „Тази кола е бронирана“ — разбра Корделия по дебелината на прозрачния покрив, който се затвори над тях. Илян даде знак на шофьора и потеглиха плавно по улицата. Отвън почти не проникваше шум.
— Регентска съпруга — каза Корделия. — Това ли е официалната ми титла?
— Да, миледи — отвърна Илян.
— Тя предполага ли и някакви официални задължения?
Илян погледна Воркосиган и той каза:
— Хм. И да, и не. Ще трябва да присъстваш на много церемонии — задължително на погребението на императора, което ще бъде мъчение за всички, с изключение на император Ецар, разбира се. Останалите ти задължения ще са предимно социални и зависят единствено от твоето желание. Речи и церемонии, важни венчавки, именни дни и погребения, поздравления към делегации от областите — накратко, връзки с обществеността. Нещата, които вдовстващата принцеса Карийн върши така успешно. — Воркосиган направи пауза и като разчете ужасения й поглед, добави бързо: — Ако предпочиташ, можеш да водиш напълно личен живот. В момента разполагаш със съвършено извинение за това. — Обвитата му около кръста й ръка тайничко погали все още плоския й корем. — Всъщност не бих желал да се раздаваш твърде много. Но има и друго — от полтическа гледна точка… Много би ми се искало, ако е възможно, да бъдеш връзката ми с вдовстващата принцеса и… малкия император. Сприятели се с нея, ако можеш — тя е извънредно резервирана жена. Възпитанието на момчето е от жизнена важност. Не трябва да повтаряме грешките на император Ецар Ворбара.
— Ще се опитам — въздъхна тя. — Разбирам, че никак не е лесно да се държа като истинска бараярска Вор.
— Не го възприемай толкова болезнено. Освен това има и друга гледна точка.
— О, това изобщо не ме изненадва! Продължавай.