Той помълча за миг, подбираше думите си.
— Когато предишният престолонаследник Сердж каза, че прогресивността на граф Вортала е фалшива, думите му не бяха напълно лишени от основание. В преднамерените обиди винаги има някаква истина. Граф Вортала се опитваше да създаде прогресивната си партия само в средите на висшите класи. Сред влиятелните, както би казал самият той. Схващаш ли непоследователността в логиката му?
— Ха! Че тя си личи веднага!
— Да, но за теб. Ти си бетанка, жена с галактическа известност.
— Хайде, хайде!
— За такава те смятат тук. Не мисля, че осъзнаваш напълно как те възприемат. И това много ме ласкае.
— Надявах се да остана незабележима. Но не вярвам да съм много популярна след всичко, което сторихме на Ескобар.
— Такава ни е културата. Народът ми би простил на един храбър войник почти всичко. А ти обединяваш в личността си две противоположни фракции — военната аристокрация и прогалактическия плебс. Наистина смятам, че съм в състояние да привлека Народната Защитна Лига чрез теб, стига да искаш да изиграеш картите ми вместо мен.
— Боже мили! Откога обмисляш това?
— Проблема — отдавна. А теб, като част от решението — едва от днес.
— Искаш да ме използваш като марионетка начело на някаква конституционна партия?
— Не, не. Точно това, кълна се в честта си, няма да допусна. То не би удовлетворило духа на клетвата ми да предам на принц Грегор императорска корона, облечена в истинска власт. Всъщност искам… всъщност искам да намеря начин да привлека на имперска служба най-добрите мъже от всяка класа и партия. Просто резервите на талант във Вор са твърде ограничени. Искам да направя правителството като армията, където способностите се отчитат независимо от произхода. Император Ецар се опита да направи нещо подобно, като засили министерствата за сметка на графовете, но отиде прекалено далеч. Графовете са глупави, министерствата са корумпирани. Трябва да има някакъв начин за балансиране.
Корделия въздъхна.
— Предполагам, че просто ще трябва да се разберем да не се съгласяваме относно конституционните партии. Мен никой не ме е назначавал за регент на Бараяр, така че те предупреждавам — ще продължавам да се опитвам да променя решението ти.
Илян вдигна вежди. Корделия се отпусна уморено и започна да наблюдава бараярската столица Ворбар Султана през дебелия покрив. Беше се омъжила за регента на Бараяр преди четири месеца. Беше се омъжила за един обикновен, излязъл в запаса военен. Да, чувала беше, че мъжете се променят след брака, обикновено към по-лошо, но чак пък толкова? И така бързо? „Това не е договорът, който сключихме, драги.“
— С вчерашното ти назначаване за регент император Ецар проявява извънредно доверие към теб. Не смятам, че е такъв безсърдечен прагматик, какъвто се опитваш да ми го представиш — отбеляза гя.
— Е, това действително е знак на доверие, но по необходимост. Разбирам, не си схванала замисъла на прехвърлянето на капитан Негри при принцесата.
— Не съм. Какъв замисъл?
— Съвсем очевиден. Негри трябва да продължи старата си работа като шеф на Имперската служба за сигурност. Разбира се, няма да прави докладите си пред едно четиригодишно момче, а пред мен. Командир Илян ще му бъде всъщност само помощник. — Воркосиган и Илян се спогледаха иронично. — Но няма съмнение на кого ще бъде верен Негри, в случай че аз, хм, се побъркам и пожелая да стана император. Той безусловно има тайна заповед какво да прави с мен в подобен случай.
— Аа. Е, гарантирам, че нямам никакво желание да ставам императрица на Бараяр. Просто в случай че си задаваш този въпрос.
— Нямах предвид това.
Земеходът спря пред една порта в каменната стена. Четирима часовои ги провериха внимателно, прегледаха пропуските, които носеше Илян, и им махнаха да продължат. Всички тези стражи и тук, и в замъка Воркосиган, от какво ли охраняваха? Навярно от други бараярци в разделения на фракции политически ландшафт. Корделия си спомни една типична бараярска фраза, която старият граф обичаше да използва и която гъделичкаше чувството й за хумор: „При всичките тези изпражнения, наблизо трябва да има и пони.“ На колонията Бета конете бяха на практика непознати с изключение на няколкото екземпляра в зоологическите градини. „С всичките тези стражи наоколо… Но ако аз не съм враг на никого, как някой може да бъде враг на мен?“
— Бих предложил, сър — каза неуверено Илян, — дори бих помолил, да премислите и да разположите щаба тук, в императорския замък. С проблемите на сигурността, с моите проблеми — усмихна се леко той, което навреди на облика му, защото с чипия си нос приличаше на кученце, — ще мога да се справя много по-лесно тук.