Грегор и телохранителката се появиха отново в момента, в който сервираха сметановия сладкиш, и момчето успя да очарова дамите, за да получи втора порция. За третата обаче Карийн решително възрази. Синът на принц Сердж изглеждаше съвсем нормално момче, макар и малко мълчаливо с непознати. Корделия наблюдаваше и него, и Карийн с дълбок интерес. Майчинство. Случваше се на всяка жена. Колко ли трудно можеше да е?
— Харесвате ли новия си дом, лейди Воркосиган? — попита принцесата любезно. Лицата им отново носеха маските си — за пред децата и чужди хора.
Корделия обмисли отговора си.
— Местността на юг, към езерното имение Воркосиган, е просто прелестна. Езерото е чудесно и е по-голямо от който и да е открит воден басейн на цялата колония Бета, а Арал въпреки това го приема като нещо обикновено. Вашата планета е неимоверно красива. — „Вашата планета. Не е ли това и моя планета?“ В мислите на Корделия думата „дом“ все още се свързваше с колонията Бета. Но пък можеше да остане в прегръдките на Воркосиган край езерото цяла вечност. — Столицата е много по-разнообразна, отколкото каквото и да било на колонията Бета. Макар че — стеснително се засмя тя, — изглежда, тук има твърде много войници. Последния път бях обкръжена от толкова много зелени униформи, че сякаш бях в лагер за военнопленници.
— Все още ли ви изглеждаме като врагове? — попита я любопитно принцесата.
— О, престанахте да ми изглеждате така още преди да завърши войната. Просто жертви, заслепени в различна степен.
— Вие сте твърде проницателна, лейди Воркосиган. — Принцесата отпи от чая и се усмихна.
Корделия премига.
— Замъкът Воркосиган прилича на казарма, когато граф Пьотър е там — отбеляза Корделия. — С всичките си облечени в ливреи мъже. Струва ми се, че досега съм мяркала само две прислужници, които се криеха по ъглите, но все още не съм се сблъсквала с нито една от тях. Една бараярска казарма, така си е. Службата ми на Бета беше нещо съвсем различно.
— Системата е смесена — каза Друшнакови. Не издаваше ли този блясък в очите й завист? — На служба се приемат и жени, и мъже.
— Назначават ги след тест за пригодност — съгласи се Корделия. — Стриктно. Разбира се, службите, свързани с повече физическа работа, са предимно за мъжете, но това, изглежда, не се дължи на някакъв особен статус.
— На уважение — въздъхна Друшнакови.
— Е, ако хората отдават живота си заради обществото, то би трябвало да ги уважава — каза спокойно Корделия. — Предполагам, че ми липсват моите… моите посестрими офицери. Блестящите жени, специалистките, като многобройните ми приятелки у дома. — Отново онази проблемна думичка — „дом“. — И тук някъде трябва да има блестящи жени, при всичките тези блестящи мъже. Къде ли се крият? — Корделия млъкна, защото внезапно й дойде наум, че Карийн може погрешно да разтълкува думите й като обида към самата нея. Ако добавеше „с изключение на присъстващите“ обаче, гафът щеше да бъде сигурен.
Но дори и да бе разтълкувала думите й но този начин, Карийн запази това за себе си, а Корделия беше избавена от подобни потенциални грешки поради завръщането на Арал и Илян. Всички се сбогуваха любезно и се върнаха в замъка Воркосиган.
Същата вечер командир Илян се появи в замъка Воркосиган заедно с Друшнакови. Тя стискаше дръжката на огромна чанта и се оглеждате с нескрито любопитство.
— Капитан Негри придава госпожица Друшнакови към съпругата на регента за личната й безопасност — поясни кратко Илян. Арал кимна одобрително.
По-късно Друшнакови подаде на Корделия запечатано писмо върху плътна, кремава хартия. Корделия вдигна въпросително вежди и го разпечата. Почеркът беше дребен и стегнат, а подписът — четлив и без завъртулки.
„С най-добри пожелания — пишеше в писмото. — Тя ще ви бъде от полза. Карийн.“
ВТОРА ГЛАВА
На следната утрин Корделия се събуди и откри, че Воркосиган вече е заминал и че това е първият й ден на Бараяр без подкрепата на постоянните й придружители. Реши да го посвети на пазаруване — това й бе хрумнало вчера, докато наблюдаваше Куделка на спираловидно извитото стълбище. Подозираше, че Друшнакови ще е идеалният местен водач за целта, която си бе наумила.
Тя се облече и излезе да потърси телохранителката си. Не бе трудно да я открие — Друшнакови седеше в преддверието пред спалнята и вдигна глава при появата й. Наистина трябваше да носи униформа. Роклята правеше високото й тяло с прекрасна мускулатура да изглежда тромаво. Корделия се запита дали като съпруга на регента ще получи разрешение да облича служителите си в свои собствени ливреи и по време на закуската обмисляше униформа, която би прилегнала добре на момичето.