Отношението му бе достатъчно сърдечно. Корделия предполагаше, че тук понякога влизат жени от класата Вор — за да купят подаръци за мъжете или любовниците си. Но със същия тон продавачът можеше да каже и „С какво мога да ви бъда полезен, деца?“ Дали не ги омаловажаваше чрез езика на тялото си? Това нямаше значение.
— Търся бастун със сабя за мъж, висок около метър и осемдесет. — Куделка беше горе-долу толкова — С пружинен механизъм, по възможност.
— Да, госпожо. — Продавачът изчезна и скоро се върна с бастун от светло дърво, украсен със сложна резба.
— Изглежда малко… не знам. — „Безвкусен“. — Как работи?
Продавачът демонстрира пружинния механизъм. Дървената ножница падна, разкривайки дългото тънко острие. Корделия протегна ръка и мъжът й подаде оръжието с явна неохота.
Тя се извърна леко, огледа сабята и я подаде на телохранителката.
— Как ви се струва?
Отначало Друшнакови се поусмихна, но после се намръщи съмнително.
— Не е много добре балансирана. — Тя погледна неуверено продавача.
— Помнете, че работите за мен, не за него. — каза Корделия, определяйки вярно класовото съзнание в действие.
— Според мен тази сабя не е особено добра.
— Тя е отлична даркойска изработка, госпожо — защити се хладно продавачът.
Корделия я взе обратно с усмивка.
— Нека проверим вашата хипотеза.
Тя вдигна ненадейно оръжието за поздрав и нанесе къс удар към стената. Върхът му се заби в дървото, а Корделия наблегна на дръжката. Сабята се счупи. С иронична усмивка тя подаде парчетата на продавача.
— Как сте се задържали в този бизнес, при положение че клиентите ви не остават живи достатъчно дълго, за да пазаруват отново? Навярно „Сийглинг“ не е спечелил репутацията си, като продава подобни играчки. Донесете ми нещо подходящо за истински войник, а не боклуци за сводници.
— Госпожо — каза решително продавачът, — трябва да настоя да заплатите повредената стока.
— Много добре — отвърна му вече сериозно раздразнена Корделия. — Изпратете сметката на съпруга ми, адмирал Арал Воркосиган, замъкът Воркосиган. Можете да му обясните и защо сте се опитали да пробутате на жена му боклук, офицер. — Последното обръщение бе само предположение, основаващо се на възрастта и походката му, но Корделия разбра по очите му, че е познала.
Продавачът се поклони дълбоко.
— Моля за прошка, миледи. Мисля, че имам нещо по-подходящо, ако благоволите да почакате.
Той пак изчезна и Корделия въздъхна.
— Пазаруването с продавачи машини е далеч по-лесно. Но поне позоваването на неуместни авторитети от Щабквартирата върши работа съвсем като у дома.
Следващият бастун беше от неукрасено тъмно дърво, полирано до копринен блясък. Продавачът й го подаде неотворен и отново се поклони.
— Натиснете дръжката на това място, миледи.
Беше много по-тежък от първия бастун. Ножницата отскочи бързо и се приземи до стената в другия край на помещението толкова силно, че едва ли не представляваше оръжие сама по себе си. Корделия огледа и тази сабя. По продължение на острието се виждаше странен гравиран знак. Тя пак поздрави с жест стената и привлече погледа на продавача.
— От заплатата си ли ще трябва да плащате повредените оръжия?
— Можете спокойно да продължавате, миледи — отвърна той с едва доловим блясък на задоволство в очите. — Тази сабя няма да можете да счупите.
Корделия повтори предишното изпитание. Върхът проникна много по-дълбоко в дървото и макар да наблегна върху дръжката с цялата си сила, тя успя само лекичко да я огъне. Но сабята можеше да се огъне още повече — Корделия усещаше, че е далеч от границата на гъвкавостта й. Тя я подаде на Друшнакови, която я огледа внимателно.
— Тази е прекрасна, миледи. Наистина си струва.
— Сигурна съм, че ще бъде използвана повече като бастун, отколкото като сабя. Но въпреки това… наистина трябва да си струва. Ще я вземем.
Докато продавачът я опаковаше, Корделия разглеждаше витрината с украсени с емайл зашеметители.
— Искате да си купите ли, миледи? — попита Друшнакови.
— Аз… всъщност не искам. На Бараяр има достатъчно войници и без да ги внасят от колонията Бета. Не съм тук за това. А вие харесахте ли си нещо?
Очите на Друшнакови се изпълниха с копнеж, но тя поклати отрицателно глава, и плъзна ръка към болерото си.
— Оръжието на капитан Негри е най-доброто. Дори и в „Сийглинг“ нямат по-добро, а само по-красиво.
Късно същата вечер тримата — Воркосиган, Корделия и лейтенант Куделка седнаха да вечерят. Новият личен секретар на Воркосиган изглеждаше малко уморен.