Но независимо дали надеждите му бяха греховни или не, на тях не им беше писано да се сбъднат. За Барчестърски епископ бе ръкоположен доктор Прауди.
Глава втора
Хайрамовото старопиталище след новия парламентарен акт
Едва ли е необходимо да разказваме тук подробно биографията на мистър Хардинг до началото на настоящата повест. Не е възможно читателите да са забравили колко тежко понесе този чувствителен човек нападките на „Юпитер“ във връзка с приходите, които беше получавал като управител на Хайрамовото старопиталище в град Барчестър. Сигурно не е забравено и делото, заведено срещу него по този повод от мистър Джон Болд, който след това се ожени за по-младата и единствена неомъжена дотогава дъщеря на мистър Хардинг. Като не можа да устои на тези нападки, мистър Хардинг подаде оставката си от длъжността управител въпреки настойчивите увещания на своите приятели и адвокати. Така той напусна този пост и се посвети със себеотрицание на задълженията си като духовен пастир на малката енория при църквата „Св. Кътбърт“ в града, където беше викарий, като продължи да изпълнява и длъжността прецентор на катедралата. Това му носеше незначителен доход, който се даваше всъщност в добавка към възнаграждението, определено на управителя на въпросното старопиталище.
Когато напусна приюта, от който бе така безцеремонно изгонен, за да се настани с присъщата си скромност на Хай Стрийт в Барчестър, той не предполагаше, че някои хора ще вдигнат около това повече шум, отколкото беше склонен да вдигне самият той. Мистър Хардинг се надяваше само, че неговата постъпка ще предотврати появяването на нови статии в „Юпитер“. Но не му бе съдено да изпита толкова желания покой и сега хората бяха също така готови да обсъждат безкористната му жертва, както преди това да го упрекват за неговата алчност.
Най-забележителното събитие беше получаването на собственоръчно писмо от Кентърбърийския архиепископ, в което главата на англиканската църква изразяваше горещото си одобрение на неговото поведение и се интересуваше за бъдещите му намерения. Мистър Хардинг отговори, че възнамерява да си остане енорийски пастор в барчестърската църква „Св. Кътбърт“, като с това сложи край на този въпрос. После неговият случай бе подхванат от вестниците, в това число и от „Юпитер“, които започнаха да възхваляват името му из цялата страна. Разкри се също така, че той беше авторът на забележителната музикална творба „Църковна музика от Хардинг“ и се заговори даже за ново издание, което май така и не излезе. Сигурно е обаче, че тази творба бе изпълнена в дворцовия параклис, а в „Музикален наблюдател“ се появи дълга статия, в която се твърдеше, че в никоя досегашна творба от този жанр няма такова съчетание на задълбочена изследователска работа с възвишен музикален талант и че занапред името на Хардинг ще бъде известно навсякъде, където се развива изкуството и се цени религията.
Това беше голяма похвала и аз не бих се наел да отричам, че мистър Хардинг се почувствува поласкан от нея, защото, ако у него имаше някаква суетност, тя беше свързана единствено с музиката. Но това беше всичко. Второто издание, ако то изобщо бе отпечатано, не се появи на пазара. Появилите се в дворцовия параклис екземпляри изчезнаха отново, почивайки в мир сред цяла камара литература от същия тип. Мистър Тауърс от „Юпитер“ и неговите побратими се заловиха с други имена и неувяхващата слава, обещана на нашия приятел, явно нямаше да го осени приживе.
Мистър Хардинг прекарваше голяма част от времето си при своя приятел епископа и при дъщеря си мисис Болд, вече, уви, вдовица. Почти всеки ден той посещаваше и своите предишни питомци, няколкото оцелели клетници, приютени в Хайрамовото старопиталище. Само шестима от тях бяха още живи. Техният брой, според завещанието на стария Хайрам, трябваше да бъде винаги дванадесет. Но след оставката на управителя епископът не беше назначил негов приемник, така че нови питомци нямаше и се създаваше впечатлението, че приютът в Барчестър е осъден на забвение, ако силните на деня не вземат някакви мерки за неговото съживяване.