Но аз съвсем не искам да създам впечатлението, че мисис Болд беше забравила своя мъж. Всеки ден тя мислеше за него с най-гореща съпружеска любов и пазеше неговата памет в светая светих на своето сърце. И все пак тя беше щастлива с невръстния си син. Такова удоволствие беше да притиска живата играчка към своите гърди и да чувствува, че има човешко същество, което дължи и не може да не дължи всичко на нея, получава насъщната си храна от нея, задоволява всичките си малки потребности чрез нея — неговото малко сърчице щеше да обикне първо нея и само нея, с първото усилие на своето детско езиче това същество щеше да я назове с най-нежното обръщение, което може да чуе една жена. Така Елинор отново придоби душевен мир и се посвети ревностно и с благодарност на новите си задължения.
А колкото до земните блага, Джон Болд бе осигурил на своята вдовица много добро материално положение. Беше й завещал цялото си имущество и то й носеше доход, който според самата нея и нейните приятели далеч надхвърляше нуждите й. Той възлизаше на почти хиляда фунта годишно и когато си мислеше за тази сума, най-съкровената й мечта беше да я предаде не намалена, а увеличена на сина на своя съпруг, на своето скъпо съкровище, на малкото мъжле, което спеше сега в скута й в щастливо неведение за всички предстоящи грижи.
След смъртта на Джон Болд Елинор отправи настойчиви молби към баща си да дойде да живее при нея, но мистър Хардинг не се съгласи, въпреки че остана няколко седмици в дома й като гост. Никой не можеше да го принуди да се откаже от мисълта за собствен малък дом и затова той остана да живее в квартирата, която си беше избрал над една аптека на Хай Стрийт в Барчестър.
Глава трета
Доктор Прауди и мисис Прауди
Настоящият разказ започва непосредствено след ръкополагането на доктор Прауди в епископски сан. Няма да описвам церемонията, тъй като нямам ясна представа за нея. Не зная дали носят новия епископ на стол като член на Парламента, или го возят в позлатена карета като лорд-мер, дали полага клетва като мирови съдия, дали го въвеждат като пер в Горната камара, или пък върви между двама събратя като рицар на Ордена на жартиерата — знам само, че всичко е било направено както трябва и че в церемонията по ръкополагането на новия епископ не е липсвало нищо.
Доктор Прауди не беше човек, който би допуснал такова накърняване на новото си достойнство. Той разбираше много добре значението на ритуалите и знаеше, че зачитането на един висок сан не може да се поддържа, без да се отделя достатъчно внимание на външните му белези. Беше роден да се движи във висшите кръгове — поне той самият считаше така, а обстоятелствата поддържаха това негово убеждение. По майчина линия той беше племенник на един ирландски барон, а жена му имаше за чичо някакъв шотландски граф. Години наред беше заемал различни придворни длъжности, което му даваше възможност да живее в Лондон, поверявайки енорията си на грижите на един младши свещеник. Беше проповедник при лейбгвардейския полк, пазител на богословски ръкописи в Църковния съд, капелан на кралските телохранители и завеждащ благотворителната дейност на негово височество принц Рапе-Бланкенбергски.
Неговото пребиваване в столицата, наложено от необходимостта да изпълни тези задължения, високите роднински връзки и особените му дарби станаха причина да му обърнат внимание някои доста влиятелни хора, така че доктор Прауди доби широка известност като полезно и перспективно духовно лице.
Допреди няколко години (за това си спомнят дори хора, които не са още склонни да се нарекат стари) един свещеник либерал не беше често срещано явление. Такъв беше Сидни Смит и заради това на него гледаха почти като на езичник; могат да се посочат още някои имена, но те бяха rarae aves5 и духовните им събратя гледаха на тях с недоверие и съмнение. Нямаше по-заклети привърженици на торите от селските викарии и никъде силните не бяха на такава почит, както в Оксфорд.
Но когато доктор Уейтли6 стана архиепископ, а доктор Хампдън7 няколко години по-късно — кралски професор, по-събудените духовници разбраха, че се извършва промяна в умовете на хората и че занапред не само миряните, но и свещениците ще могат да си позволят да имат по-либерални възгледи. Появиха се свещеници, които престанаха да анатемосват папистите, от една страна, и да хулят сектантите, от друга. Стана ясно, че изповядването на така наречените принципи на Високата църква не е вече най-сигурният начин да се напредне, поне доколкото това зависеше от определена група държавници, и доктор Прауди беше един от първите, които се приспособиха към възгледите на витите по повечето богословски и религиозни въпроси. Той се отнасяше с търпимост към идолопоклонството на Рим, примиряваше се даже с ереста на сосинианизма
6
Ричард Уейтли — англикански архиепископ на Дъблин (1787–1863), който се противопоставял на Оксфордското движение и осъдил трактатите на Нюман. Сътрудничил с католиците и бил привърженик на социалните реформи. — Б.авт.
7
Джон Хампдън (1594–1643) — английски политик, братовчед на Кромуел. В 1637 г. се противопоставил на морския данък и станал един от петимата депутати, чието арестуване довело до избухването на гражданска война. — Б.авт.