Мистър Слоуп бе приет в този дом като свой и съвсем естествено беше между него и някоя от младите госпожици да се породи нещо повече от приятелство. Той размени някои нежни думи с най-голямата дъщеря Оливия, но така и не се стигна до годеж. Всъщност мистър Слоуп се бе обяснил в любов, но оттегли думите си назад, щом му стана ясно, че доктор Прауди не беше в състояние да дари веднага земни блага на дъщеря си. Не е трудно да се разбере, че след всичко това мис Прауди не беше вече склонна да приема нови признаци на нежна привързаност от негова страна. След като доктор Прауди бе назначен за епископ на Барчестър, мистър Слоуп промени донякъде своите схващания по този въпрос. Епископите, дори когато са бедни, могат да направят много за духовните си чада и мистър Слоуп започна да изпитва съжаление, че не е бил по-малко користолюбив. Едва чул новината за предстоящото назначение, той поднови обсадата — без много шум, почтително и от известно разстояние. Но Оливия Прауди беше момиче с характер: в жилите й течеше кръвта на двама английски перове и което е още по-важно, тя можеше да разчита на друг поклонник, така че въздишките на мистър Слоуп останаха напразни и между тях двамата скоро се установи здравата връзка на взаимна омраза.
Може да се стори странно, че благосклонността на мисис Прауди към младия свещеник остана непроменена след тази любовна история, но тя всъщност не знаеше нищо за нея. Въпреки голямата си привързаност към мистър Слоуп тя не можеше да допусне, че и някоя от дъщерите й би могла да изпитва такива чувства. Имайки предвид техния висок произход и социалното им положение, мисис Прауди се надяваше на много по-добри партии за тях. Бившите влюбени не намериха за необходимо да я просветят. Двете сестри на Оливия бяха в течение на нещата, както впрочем и всички слуги, а също и съседите отляво и отдясно, но мисис Прауди остана в неведение.
Мистър Слоуп скоро се утеши с мисълта, че след като е назначен вече за капелан на епископа, сигурно ще съумее да се възползува от неговите благодеяния, без да се обременява с дъщеря му, и това му помагаше да понася мъките на несподелената любов. Седнал срещу епископа и мисис Прауди във вагона, който ги отнасяше за първи път в Барчестър, той започна да крои планове за бъдещия си живот. Добре познаваше силните страни на своя патрон, но знаеше не по-зле и неговите слабости. Даваше си сметка до какви висини ще полетят мечтите на новоизлюпения епископ и правилно отгатваше, че държавните дела са повече по вкуса на великия мъж, отколкото незначителните подробности, свързани с ежедневното управление на епархията.
Следователно истинският епископ на Барчестър щеше да бъде той, мистър Слоуп. Такова беше неговото решение, а — нека му отдадем дължимото — той притежаваше както мъжеството, така и енергията да осъществи решението си. Знаеше, че му предстоят тежки битки, защото към епископската власт щеше да се устреми още един велик ум — мисис Прауди също щеше да пожелае да стане Барчестърски епископ. Но мистър Слоуп се ласкаеше от мисълта, че ще успее да вземе връх над тази дама. Тя ще трябва да прекарва дълго време в Лондон, докато той ще бъде винаги в Барчестър. Тя по необходимост ще остане в неведение за много неща, докато той ще бъде в течение на всичко, свързано с делата на епархията. Отначало той ще бъде, разбира се, принуден да ласкае и да се подмазва, може би дори да отстъпва по някои въпроси, но у него нямаше никакво съмнение в крайната победа. Ако всички други средства останеха без резултат, той би могъл да се съюзи с епископа срещу жена му, да вдъхне мъжество на този нещастен човек, да отсече властта на мисис Прауди от самия й корен и да освободи нейния съпруг.
Ето какви мисли вълнуваха мистър Слоуп, докато гледаше дремещата съпружеска двойка, а той не би си дал труда да лелее напразни мечти. Неговите способности са над средното ниво, а не му липсва и мъжество. Той е готов да пълзи, дори да лази, ако е необходимо, но това не му пречи да запазва вътрешната си способност да се превърне в тиран, а заедно с това и желанието си да стане такъв. Придобитите от него познания не са от най-висока класа, но той ги владее отлично и умее да ги използува, където потрябва. Надарен е с особен вид проповедническо красноречие, което не оказва наистина голямо въздействие върху мъжете, но покорява слабия пол. В проповедите си той много обича да изобличава, като всява приятен ужас в душите на слушателките си и оставя у тях впечатлението, че целият човешки род е застрашен от гибел, с изключение на тези, които редовно посещават вечерните проповеди на Бейкър Стрийт. Изразът и тонът му са изключително сурови и неволно внушават мисълта, че в неговите очи по-голямата част от хората са абсолютно недостойни за грижите му. Когато върви по улицата, на лицето му е изписан целият негов ужас от греховността на света и в крайчеца на очите му винаги се крие безпощадна анатема.