Елинор се разсмя, но си помисли, че ако неутешимият вдовец плати сметката, целта на художника като професионалист би била до голяма степен постигната.
— За декана, катедралното духовенство и вдовицата на пребендария не мога да ви кажа нищо — отбеляза тя. — Зависи как ще се стекат обстоятелствата. Но наличието на голяма катедрала, нуждаеща се от подобна украса, е само във ваша полза.
— Нито един истински художник не би приел да украсява катедрали — каза Бътри, който подобно на всички художници, лишени от солидни доходи, имаше най-възвишени идеи за призванието на изкуството. — Трябва да се създават сгради, достойни за скулптурните произведения, а не статуи за украса на съществуващи вече сгради.
— Да, когато творбите заслужават това. Хайде, мистър Станъп, създайте някой шедьовър и ние, барчестърските дами, ще издигнем достойно за него хранилище. Какъв сюжет бихте избрали?
— Вие във вашата каляска, теглена от понита, мисис Болд, също както Данекер124 е поставил своята Ариадна върху лъв. Само трябва да ми обещаете, че ще ми позирате.
— Страхувам се, че моите понита не са достатъчно диви и свирепи, а широкополата ми сламена шапка няма да изглежда в мрамор толкова добре, колкото дантеленият воал на пребендаршата.
— Ако ми откажете, мисис Болд, не бих приел никаква друга работа в Барчестър.
— Значи, сте решили да търсите щастието си другаде?
— Решил съм — каза Бърти бавно и многозначително, опитвайки се да събере цялата си твърдост, — решил съм да постъпя така, както вие ме посъветвате.
— Аз ли? — попита учудено Елинор, на която никак не се хареса промяната в неговия тон.
— Да, вие — каза Бърти, освободи ръката й и спря пред нея.
Разхождайки се, те бяха стигнали до същото място, където мистър Слоуп я бе предизвикал да му удари плесница. Нима тази алея й носеше нещастие? Щеше ли да й се наложи да изслуша тук още едно любовно обяснение?
— Ако искате да чуете моя съвет, мистър Станъп, заловете се за работа с упоритост и постоянство и предоставете на баща ви да реши къде тази работа ще се окаже най-плодотворна за вас.
— Няма нищо по-хубаво, стига да беше осъществимо. Но сега, ако ми позволите, бих искал да ви обясня какви думи очаквам да чуя от вас и защо. Ще ми позволите ли?
— Не виждам какво бихте могли да ми обясните.
— Разбира се, че не виждате. Друго не би могло и да се очаква. Но ние с вас сме добри приятели, нали, мисис Болд?
— Да, струва ми се — каза тя, долавяйки необичайна за него сериозност в гласа му.
— Вие току-що бяхте така любезна да кажете, че проявявате интерес към мен, а аз бях достатъчно суетен да ви повярвам.
— Но това е самата истина. Нали сте брат на Шарлот и мой приятел.
— Всъщност не мисля, че заслужавам вашата любезност — рече Бътри, — но съм ви много признателен за нея, повярвайте ми. — И той замълча, чудейки се как да каже това, което бе намислил.
Неговото затруднение беше напълно разбираемо: налагаше му се да обясни на своята събеседница, че е бил подготвен план тя да бъде ограбена и че е имал намерение да се ожени за нея, без да я обича — или пък че е готов да я обича, без да се жени. Трябваше, освен това да измоли прошка не само за себе си, но и за сестра си, като склони мисис Болд да каже на Шарлот, че й е направил формално предложение, което тя е отклонила.
Бърти Станъп не беше, общо взето, разколебан в силата на своето красноречие, но все пак си помисли, че този път задачата може да се окаже непосилна за него. Просто не знаеше с какво да започне и с какво да завърши.
Междувременно Елинор отново бе тръгнала бавно до него, наистина вече не под ръка, и се готвеше да изслуша внимателно какво има да й каже.
— Ще постъпя, както вие ме посъветвате — повтори той. — Всъщност меродавно по този въпрос е единствено вашето мнение.
— Но това е абсурдно! — каза тя.
— Изслушайте ме, мисис Болд, и ако е възможно, не ми се сърдете.
— Но защо? — попита Елинор.
— Ще имате достатъчно причини за това. Вие знаете колко привързана към вас е сестра ми Шарлот.
Елинор потвърди, че знае.
— Да, наистина е много привързана. За първи път я виждам да обикне някого след толкова кратко познанство. Знаете, предполагам, колко много държи и на мен?
Елинор не отговори, но почувствува, че се изчервява, тъй като от думите му разбра какъв може да бъде резултатът от тази двуцевна обич на мис Станъп.