— Струваше ми се, че вие… че вие може би сте започнали да виждате в мое лице не само приятел.
— Жестоко сте се лъгали! — каза мисис Болд. — Никога не съм гледала така на вас. И ако някога съм си позволила да направя нещо, с което да дам повод за подобна мисъл от ваша страна, значи, съм много виновна. Много!
— Никога не сте дали ни най-малък повод за това — възрази Бърти, който от добросърдечие се опитваше да смекчи колкото може повече думите си. — Ни най-малък. Доста отдавна разбрах, че няма на какво да се надявам. Но сестра ми беше на друго мнение. Не съм се заблуждавал по отношение на вас, мисис Болд, макар че тя може би се е заблуждавала.
— Тогава защо ми казахте всички тези неща?
— Защото ме е страх да не я ядосам.
— А нима сега няма да я ядосате? Честна дума, мистър Станъп, не мога да си обясня поведението на вашето семейство. Ах, как бих желала да съм си у дома! — И безсилна да се сдържа повече, тя се разрида.
Горкият Бътри бе много развълнуван.
— Ще ви предоставим каретата да се върнете сама — каза той — или най-много с баща ми. Колкото до мен, аз мога да си отида и пеша… впрочем никак не е важно какво ще направя аз. — Той разбираше много добре, че сълзите на Елинор се дължат отчасти на мисълта за предстоящото й завръщане в Барчестър в една и съща карета с нейния втори поклонник.
Думите му до известна степен я поуспокоиха.
— О, мистър Станъп — каза тя, — защо трябваше да ми причинявате такава болка? Каква полза бихте могли да имате от всичко това?
Бътри все още не беше преминал към най-трудната част от своята задача — не й бе казал, че тя трябва да му помогне да разиграе тази малка комедия пред сестра си. Но нямаше как да избегне това обяснение, ето защо той пристъпи към него.
Не е необходимо да възпроизвеждаме изцяло неговите думи. В края на краищата му се удаде, макар и не без значителни усилия, да обясни на Елинор защо бе решил да й се довери, въпреки че се бе отказал от намерението да й направи официално предложение.
Но когато Елинор разбра каква роля й е била отредена в тази малка семейна комедия, тя още повече се ядоса — и то не само на него, но и на Шарлот. Те и двамата се готвеха, всеки посвоему, да злоупотребят с нейното почтено име. Да го използуват като коз — сестрата срещу бащата, а след това братът срещу сестрата. Скъпата й приятелка Шарлот, толкова ласкава и внимателна, искаше да я принесе в жертва на благополучието на семейство Станъп, а Бътри, който според собствените си признания бе затънал до гуша в дългове, преля чашата с изявлението си, че не е съгласен тези дългове да бъдат платени с цената на една толкова голяма жертва от негова страна. Като капак на всичко този поклонник по неволя я молеше да му помогне да внуши на близките си, че се е подчинил на тяхното искане и е положил всички усилия да се принесе в жертва!
Когато той свърши, Елинор вдигна глава и с голямо достойнство, макар и през сълзи, каза:
— Много съжалявам, мистър Станъп, но след всичко станало всяка близост между вашето семейство и мен трябва по мое мнение да бъде напълно прекратена.
— Сигурно имате право — простодушно се съгласи Бътри. — Може би така ще е по-добре, поне за известно време. Пък и Шарлот ще остане с впечатлението, че именно моите думи са ви засегнали.
— А сега бих искала да се върна в къщата — каза Елинор. — Мога да намеря сама пътя, мистър Станъп. След всичко станало предпочитам да се прибера сама.
— Но аз трябва да ви настаня в каретата, мисис Болд. И да кажа на баща ми, че ще пътувате само двамата с него. И да измисля някакво обяснение защо няма да тръгна с вас. И да кажа на кочияша да ви откара направо в къщи, защото едва ли ще пожелаете да пиете чай у нас.
Всичко това беше вярно, а и такова явно старание да й бъдат спестени неприятните минути преди тръгването посмекчи гнева на Елинор и тя прие да го придружи през опразнената вече градина до вратата на гостната. У Бътри Станъп имаше нещо, което караше всички да се отнасят към него не точно така, както биха се отнесли към някой друг при същите обстоятелства. Колкото и сърдита да беше Елинор, колкото и основателни да бяха причините за нейното раздразнение, на всеки друг би се разсърдила много повече. Той се държеше тъй просто, тъй мило и непринудено, толкова лесно беше да се разговаря с него, че тя му бе наполовина простила още преди да влязат в гостната.
Там те завариха доктор Станъп в компанията на мистър и мис Торн, както и няколко достойни за съжаление гости, които се бяха забавили по една или друга причина, но техният брой намаляваше с всяка изминала минута.