Архидяконът пухтеше и пъшкаше, вдигна стъклото на прозореца, после пак го пусна, продължи да спори до самата врата на дома си и най-после се предаде. Всички бяха против него — и жена му, и мистър Хардинг, и доктор Гуин.
„Моля ви, доктор Гуин, вразумете го!“, бе помолила своя гост мисис Грантли. „Уважаема госпожо, обещавам ви да направя всичко възможно“, бе отвърнал галантният ректор; и той удържа думата си, с което заслужи вечната признателност на мисис Грантли.
Сега вече можем да се върнем в кабинета на епископа.
Доктор Гуин съвсем не бе предвидил на каква трудност ще се натъкне тук. Той, както и цялото клерикално общество на Англия, бе дочул, че мисис Прауди не ограничава своята дейност в рамките на гардеробните, килерите и пералните помещения, но и през ум не му минаваше, че ако посети епископа в един часа на обед, ще го завари в компанията на жена му или че тя ще остане при тях по-дълго, отколкото изисква елементарната учтивост. Този път обаче мисис Прауди явно нямаше никакво намерение да се оттегля.
Предишния ден епископът бе просто очарован от доктор Гуин и не се съмняваше, че доктор Гуин е бил също така очарован от него. Той смяташе, че това посещение е обикновена проява на любезност и че е много мило от страна на ректора, оглавяващ такъв изтъкнат колеж, да му направи честта да го посети почти веднага след пристигането си в Плъмстед. А обстоятелството, че двамата бяха на различни мнения по въпросите както на политиката, така и на църковната доктрина, правеше тази проява на любезност още по-внушителна. Затова епископът бе усмихнат до уши. А мисис Прауди, която обичаше хората с титли и звания, също бе готова да посрещне най-радушно доктор Гуин.
— Прекарахме чудесен ден в Улаторн, нали, господин ректор? — каза тя. — Надявам се, мисис Грантли не е била много уморена.
Доктор Гуин каза, че те всички са били малко уморени, но днес се чувствуват прекрасно.
— Чудесна жена е тази мис Торн — отбеляза епископът.
— И както чувам, много добра християнка — допълни мисис Прауди.
Доктор Гуин заяви, че е много доволен да чуе всичко това.
— Не съм посетила още нейното училище на господния ден — продължи съпругата на епископа, — но непременно ще отида там в най-скоро време.
При този намек доктор Гуин само кимна с глава. Архидяконът и мистър Хардинг му бяха казали някои неща за мисис Прауди и нейните неделни училища.
— Впрочем, господин ректор, дали мисис Грантли би имала нещо против да намина да посетя нейното училище на господния ден? Чувам, че то можело да служи за пример.
Доктор Гуин не се реши да изкаже мнение по този въпрос. Не се съмнявал, че мисис Грантли ще се радва много да приеме мисис Прауди винаги когато мисис Прауди й направи честта да я посети, тоест ако мисис Грантли, разбира се, си е в къщи по това време.
Лека сянка помрачи челото на мисис Прауди. Тя забеляза, че предложението й не се посреща с особено удоволствие. Това поколение вироглави пепелянки е все така упорито, самонадеяно и закоравяло в своите грехове.
— Архидяконът, доколкото ми е известно, е против подобни заведения.
Доктор Гуин не можа да сдържи усмивката си. Той не би успял да я потисне дори да знаеше, че тя ще му струва ректорското кресло.
Мисис Прауди отново се намръщи и каза:
— „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете“!128 Не сме ли длъжни да помним това, доктор Гуин? „Гледайте да не презрете едного от тия малките!“129 Не сме ли длъжни да помним това, доктор Гуин? — И при всеки въпрос тя заплашително вдигаше пръст.
— Разбира се, госпожо, разбира се! — отвърна ректорът. — Архидяконът без съмнение помни това не само в неделя, но и в останалите дни от седмицата.
— В останалите дни — възрази мисис Прауди — няма как да гледаме да не ги презрем, защото са по нивите. През седмицата те принадлежат на своите родители, но в деня господен трябва да принадлежат на свещеника. — И застрашителният пръст бе отново размахан.
Ректорът започна да разбира и да споделя дълбокото отвращение, което архидяконът проявяваше всеки път, щом се споменеше името на мисис Прауди. Как да постъпи с такава жена? Най-естествената му реакция би била да си вземе шапката и да си отиде, но това би осуетило неговата мисия.