Нашите читатели сигурно си спомнят, че тогава, тоест преди пет години, имахме повод да изкажем някои свои съображения във връзка с едно благотворително заведение в Барчестър — старопиталището на Хайрам. Ние считахме, че то не е било управлявано както трябва и че заслужаващият най-голямо уважение свещеник, който изпълняваше длъжността на негов управител, е получавал твърде високо възнаграждение за изпълнението на едни твърде леки задължения. Въпросният джентълмен — и ние твърдим това най-искрено и без всякаква следа от сарказъм — никога преди това не бе гледал на нещата по този начин. Не се стремим да получим похвала за това, независимо дали я заслужаваме, или не, но след нашата статия управителят наистина погледна на нещата по този начин и след като се убеди, че не му остава друго, освен да се съгласи с нас, за своя чест незабавно се отказа от заеманата длъжност. Тогавашният епископ — също за своя чест — отказа да назначи негов приемник, докато целият въпрос не намери по-удовлетворително разрешение. Тогава с него се зае Парламентът и сега ние имаме удоволствието да информираме нашите читатели, че Хайрамовото старопиталище предстои да бъде реорганизирано в най-близко бъдеще. Преди това в него бяха приютени дванадесет мъже, а сега към тях ще се присъединят и представителки на нежния пол: там ще бъдат подслонени и дванадесет възрастни жени, ако такива се намерят в Барчестър. Старопиталището ще има една икономка и един иконом и към него ще бъдат открити, както се надяваме, училища за най-нуждаещите се деца на бедните. Управителят (защото пак ще има управител) ще получава възнаграждение, което ще отговаря повече на характера и мащабите на това заведение — доколкото ни е известно, четиристотин и петдесет фунта. Трябва да добавим, че великолепната къща, в която бе живял предишният управител, ще бъде отново предоставена на лицето, заело този пост.
Барчестърското старопиталище не може, както изглежда, да се похвали със световна известност, но тъй като вече говорихме за неговия упадък, сега би следвало да съобщим и за неговото възраждане. Нека то се развива и процъфтява. Остава под съмнение дали оздравителната реформа на това заведение е проведена докрай. Важният въпрос за училището зависи очевидно от личната преценка на новия управител. То би могло да стане най-съществената част на заведението и изборът на новия управител (надяваме се, че той няма да се засегне от прямотата на нашите забележки) би трябвало да се определя донякъде и от неговите качества на бъдещ директор на училището. Но на подарен кон зъбите не се гледат. Нека старопиталището се развива и процъфтява! Длъжността управител е била естествено предложена на джентълмена, който така достойно я оваканти преди пет години, но както ни съобщават, той е отклонил това предложение. Дали е сметнал, че надзорът над новите обитателки на старопиталището ще се окаже не по силите му, дали намаленото възнаграждение му се струва не достатъчно съблазнително, или пък е поел през това време други клерикални задължения, не можем да кажем. Съобщават ни обаче, че той се е отказал от този пост, който след това е бил приет от мистър Куивърфул, пудингдейлския викарий.
Такива са последните новини за Хайрамовото старопиталище. Но след като заговорихме за Барчестър, ще се осмелим да изкажем най-смирено мнението си по още един въпрос, свързан с църковната политика на този древен град. Деканът на катедралата, доктор Трефойл, се помина вчера. Кратък некролог, в който се съобщават сведения за обстоятелствата около смъртта му, неговата възраст и длъжностите, които е заемал през различните периоди, е поместен в друга колона на настоящия брой. Известен ни е само един негов недостатък — възрастта му, а тъй като ние всички се надяваме да се провиним някой ден в същото престъпление, няма да го съдим много строго за него. Мир на праха му! Но ако преклонната възраст на един декан, който си отива от този свят, не може да предизвика никакви възражения, то ние съвсем не сме склонни да извиним подобен недостатък у един току-що назначен декан. Твърдо се надяваме, че времето, когато на шестдесетгодишните старци се гледаше като на най-подходящи кандидати за нови длъжности, е отминало безвъзвратно. Щом са нужни декани, то, значи, те са нужни за някаква задача. А тази задача ще бъде изпълнена във всички случаи по-добре от един човек на четиридесет, а не на шестдесет години. Щом плащаме на деканите, то, значи, им плащаме за извършването на някаква работа. А тази работа, каквато и да е тя, ще бъде извършена по-добре от един труженик в разцвета на силите си. Доктор Трефойл е доживял, както виждаме, до осемдесет години. У нас все още не се предвижда пенсионирането на престарели свещенослужители, затова ние не настояваме за оставката на онези декани, които са доживели до тази възраст. Но предпочитаме те да са колкото може по-малко. Ако сега бъде назначен някой старец на седемдесет години, ще си позволим да обърнем внимание на лорд В, че след една-две години той няма вече да бъде годен за нищо полезно — при условие, разбира се, че и сега го бива за нещо. Нека негово благородие ни разреши да му напомним, че не всички хора са вечно млади като него.