Научаваме, че във връзка с това назначение се споменава името на мистър Слоуп. Понастоящем мистър Слоуп е капелан на епископа. Трудно е да се направи по-добър избор. Той е талантлив, млад, енергичен и много добре познава работите на катедралата, освен това, по наше най-дълбоко убеждение, той е един истински благочестив свещенослужител. Известно ни е, че неговите заслуги в Барчестър се оценяват много високо. Той е красноречив проповедник и зрял богослов. Подобен избор може само да внуши на обществеността доверие към съществуващата система на църковни назначения и да я убеди, че отсега нататък църковните длъжности няма вече да бъдат приятни синекури за грохнали клерикални сибарити.“
Застанал прав до пюпитъра в барчестърската читалня, мистър Слоуп погълна с голямо задоволство тази статия. Коментариите във връзка със старопиталището му бяха вече почти безразлични. Той естествено беше доволен, че не бе успял да върне на този пост бащата на онази груба жена, която му бе нанесла такова жестоко лично оскърбление. Това му беше приятно, разбира се. Но длъжността бе дадена на протежето на мисис Прауди. А това вече му беше неприятно. Но сега неговият дух се рееше във висините, далеч от мисис Болд и мисис Прауди. Познаваше много добре тактическите похвати на „Юпитер“ и знаеше, че същността на статията се заключава в последния пасаж. А това почетно място бе отредено на него и то наистина беше повече от почетно. Изпитваше дълбока благодарност към своя приятел мистър Тауърс и с нетърпение очакваше деня, когато ще може да го нагости царски на обилната си трапеза в резиденцията на декана.
Обстоятелството, че доктор Трефойл се помина през есента, се оказа благоприятно за мистър Слоуп. Сътрудниците на „Юпитер“, тези доставчици на сутрешната ни духовна храна, от цял месец вече изпитваха големи затруднения да намерят достатъчно количество подходящи провизии. В Америка не предстояха избори за нов президент, нямаше спиращи дъха железопътни катастрофи нито в Джорджия, нито другаде. Чувствуваше се остра липса на ограбени банки и починалият декан, заедно с необходимостта да бъде посочен негов приемник, се оказа просто манна небесна. Ако доктор Трефойл беше умрял през юни, мистър Тауърс едва ли щеше да покаже такава добра осведоменост във връзка с благочестивостта на мистър Слоуп.
Тук ние ще оставим за известно време мистър Слоуп с неговия триумф, като споменем обаче, че чувствата, които изпитваше, не бяха много триумфални. Отказът на вдовицата или по-скоро начинът, по който тя даде израз на своя отказ, го измъчваше жестоко. Дни наред бузата му пламваше само при мисълта за случилото се. Не можеше да се сдържи да не я нарича с най-обидни имена и си говореше сам, докато се разхождаше по улиците на Барчестър. Дори когато се молеше, нямаше сили да й прости. Цялата му душа се бунтуваше срещу подобни опити и се изпълваше не с опрощение, а с удвоена отмъстителност: той започваше да размишлява върху тежестта на нанесеното му оскърбление и молитвените слова на устните му загубваха всякакъв смисъл.
Ами синьората? Какво не би дал, за да намрази и нея! Но вместо това обожаваше дори кушетката, на която тя лежеше.
И така, мистър Слоуп далеч не тънеше в блаженство, макар и да му се струваше, че неговите надежди скоро ще се сбъднат.
Глава четиридесет и четвърта
Мисис Болд в къщи
Горката мисис Болд се чувствуваше много нещастна, а освен това и много уморена, когато се върна от Улаторн след празненството у мис Торн. Нищо не уморява тялото така, както душевното изтощение, а точно такова беше състоянието на Елинор.
Доктор Станъп я бе поканил учтиво, но не много настойчиво на чай, но тя му отказа по такъв начин, че достопочтеният пребендарий не намери за необходимо да повтори поканата си. Той не бе взел активно участие в интригата, с чиято помощ състоянието на покойния мистър Болд трябваше да попадне в ръцете на неговия многообещаващ син Бърти, но много добре разбираше какво се крои. А когато самият Бърти отказа да ги придружи в каретата, той разбра, че всичко е свършено.