— А според мен е чудно — възрази тя, — че един мъж може да прояви подобна дързост, без да е получавал каквото и да е поощрение.
Мистър Хардинг не отговори нищо. За архидякона това би било повод да произнесе тирада, която не би посрамила и Вилдад Савхееца133.
— Но нали ще кажеш на архидякона? — попита мистър Хардинг.
— Какво да му кажа? — рязко отвърна Елинор.
— Или на Сюзан? — продължи мистър Хардинг. — Нали ще кажеш на Сюзан, ще им обясниш колко несправедливо са те подозирали, че ухажванията на този човек биха могли да ти бъдат приятни?
— Нека сами стигнат до този извод. Никога вече няма да спомена съзнателно името на мистър Слоуп в тяхно присъствие.
— Може ли тогава аз?
— Ако това е необходимо за твоето душевно спокойствие, то аз нямам право да ти попреча да го сториш. Но те моля да не го правиш заради мене. Доктор Грантли никога не е имал много добро мнение за мен и никога няма да има. Мисля, че дори не държа на това.
И те преминаха към старопиталището.
— Вярно ли е, татко?
— Какво, мила? За декана ли? Да, страхувам се, че е вярно. Тоест с положителност зная, че е така.
— Горката мис Трефойл! Толкова ми е мъчно за нея. Но нямах предвид това — каза Елинор. — Говорех за старопиталището.
— Да, мила. Както изглежда, управител ще бъде мистър Куивърфул.
— О, каква несправедливост!
— Не, мила, съвсем не е несправедливо. Сигурен съм, че това място е напълно подходящо за него.
— Но ти много добре знаеш, татко, че това не е справедливо. Вдъхваха ти такива надежди, ти вече разчиташе, че ще се върнеш в стария си дом — и изведнъж го дават на съвсем външен човек!
— Мила моя, епископът има право да го даде, на когото намери за добре.
— Не съм съгласна, татко. Той няма такова право. Не става въпрос да бъдеш назначен на ново място. Ако у епископа има останала дори капчица справедливост…
— Епископът ми го предложи вече при определени условия. Аз не бях съгласен с тези условия и затова се отказах. Така че няма от какво да се оплаквам.
— Условия! Той нямаше никакво право да поставя условия.
— Не знам, но, изглежда, е имал такова право. И да си призная, Нели, аз всъщност съм доволен, че стана така. Откакто старопиталището се превърна в обект на такива разгорещени спорове, загубих всякакво желание да се върна там.
— Но нали искаше да се върнеш в нашия стар дом, татко? Ти сам ми каза това.
— Да, мила. Наистина исках, но това мое желание не трая дълго — то едва ли беше много разумно. Остарявам вече и повече от всичко на този свят имам нужда от мир и спокойствие. Ако се бях върнал в старопиталището, щях да имам безкрайни разправии с епископа, с неговия капелан, с архидякона. Нямам вече сили за това, не мога да се справя с толкова проблеми. Ето защо не съм недоволен, че оставам при моята малка църква „Свети Кътбърт“. Няма да умра от глад — засмя се той, — поне докато имам тебе.
— Значи, ще дойдеш да живееш при мен, татко? — настойчиво попита Елинор, като хвана двете му ръце. — Ако направиш това, ако обещаеш, че ще го направиш, ще призная, че си прав.
— Във всеки случай днес ще вечеряме заедно.
— Не, но нали ще останеш да живееш тук? Откажи се от тази задушна, противна стаичка на Хай Стрийт.
— Но, мила, тази стаичка е много приятна, а ти не си никак учтива!
— О, татко, не се шегувай. Там не е подходящо за теб. Сам казваш, че започващ да остаряваш, макар че аз не съм съгласна с това.
— Така ли, мила?
— Да, татко, ти съвсем не си стар — истински стар. Но си достатъчно възрастен, за да имаш нужда от прилична и уютна стая. Знаеш колко самотни се чувствуваме тук с Мери. Знаеш, че никой не спи в голямата спалня. Не е никак любезно от твоя страна да проявяваш такава упоритост, след като си толкова нужен тук.
— Благодаря ти, Нели… Благодаря ти, мила, но…
— Ако ти живееше тук с нас, татко, както съм убедена, че би трябвало да бъде, като се има предвид колко сме самотни, тази отвратителна история с мистър Слоуп изобщо нямаше да се случи.
Но мистър Хардинг не се остави да бъде предуман да се откаже от единственото си малко pied à terre134 на Хай Стрийт. Той обеща да идва на вечеря у дъщеря си, да й гостува, да я посещава често — само не и да се премести да живее при нея. Деликатността не му позволяваше да каже на дъщеря си, че макар и да е отказала на мистър Слоуп и на мистър Станъп, скоро може да се появи някой по-щастлив кандидат и тогава голямата спалня няма вече да бъде излишна. Той не каза това, но си го помисли и тази мисъл придаде повече тежест на останалите причини, които го караха да задържа задушната, противна стаичка на Хай Стрийт.
133
Вилдад Савхеец — библейски персонаж, приятел на Йов. Когато Йов възроптава, той започва да го убеждава, че божието наказание е винаги справедливо (Книга на Йова, глава 8, 18 и 25). — Б.авт.