Вечерта мина спокойно и приятно. Елинор се чувствуваше най-добре в компанията на баща си. Той може би нямаше вроден вкус към обожаване на бебета, но беше винаги готов на саможертва и затова чудесно изпълняваше третия глас в триото, възхваляващо достойнствата на необикновения младенец.
Те посветиха вечерта на музикални занимания и тъкмо бяха сложили детето да спи на кушетката, когато камериерката донесе малко писмо в разкошен розов плик От подноса, на който беше поставено, из цялата стая се разнесе силно благоухание. Мери Болд и мисис Болд бяха седнали на пианото, а мистър Хардинг седеше не далеч от тях с виолончелото между коленете си, така че и тримата имаха възможност да се насладят на елегантното послание.
— С ваше разрешение, госпожо — съобщи камериерката, — кочияшът на доктор Станъп казва, че му е заповядано да чака за отговор.
Докато поемаше плика, Елинор се изчерви цялата Почеркът й беше непознат. Писмата на Шарлот, които получаваше толкова често, бяха съвсем различни. Обикновено тя пишеше на големи листове, сгъваше ги на триъгълник, надписваше адреса с разтегнат мъжки почерк и често добавяше едно мастилено петно, сякаш това беше нейният личен знак. Адресът на този плик бе написан с изящен женски почерк, а в ъгъла беше залепена златна коронка. Елинор виждаше такъв плик за пръв път, но се досети, че е от синьората. Подобни послания се изпращаха с десетки от всяка къща, в която в даден момент пребиваваше синьората, но те рядко биваха адресирани до жени. Когато камериерката на синьората нареди на кочияша да отнесе писмото на мисис Болд, той направо заяви, че сигурно има някаква грешка, за което получи плесница от камериерката. Ако мистър Слоуп можеше да види с какво смирение прие това наказание кочияшът, това щеше да му послужи за добър урок по философия и по религия.
Ето какво беше съдържанието на това писмо (авторът обещава тържествено, че на останалите страници няма да бъде възпроизведен пълният текст на нито едно друго писмо):
„Драга мисис Болд,
Позволявам си да Ви помоля, като най-голяма услуга, да ме посетите утре в къщи. Посочете кой час е най-удобен за Вас, но Ви моля той да бъде по възможност по-ранен. Едва ли е необходимо да казвам, че ако можех сама да дойда при Вас, нямаше по никой начин да Ви досаждам с подобна молба.
Известно ми е отчасти какво е станало вчера и Ви обещавам, че Вашето посещение няма да Ви причини никакви неудобства. Брат ми заминава днес за Лондон, откъдето ще отпътува за Италия.
Сигурно разбирате, че не бих се решила да злоупотребя с Вашата любезност, ако нямах да Ви съобщя нещо наистина важно. Затова Ви моля да ме извините, дори ако не пожелаете да изпълните молбата ми.
Най-искрено Ваша:
М. Виси Нерони
Четвъртък, вечерта“
Триото обсъжда посланието в течение на десет-петнадесет минути, след което бе взето решение Елинор да отговори с няколко реда, че ще посети синьората на следващия ден в дванадесет часа.
Глава четиридесет и пета
Семейство Станъп в къщи
Сега трябва да се върнем при семейство Станъп и да видим какво стана с неговите членове след връщането им от Улаторн.
Шарлот, която се върна заедно със сестра си при първия курс на каретата, очакваше с голямо вълнение нейното второ пристигане. Тя не изтича долу, не се втурна към прозореца и не издаде с нищо друго, че очаква да се случи нещо необикновено, но щом чу шума от колелата, стана и наостри уши да долови стъпките на Елинор или веселия глас на Бътри, който я кани да влезе вътре. Ако ги беше чула, това щеше да означава, че всичко е наред, но единственият звук, който стигна до ушите й, бяха тежките стъпки на баща й. Той слезе от каретата и бавно пресече вестибюла, преди да влезе в кабинета си на първия етаж.
— Кажете на мис Станъп да дойде при мен — нареди той на лакея.
— Нещо не е в ред — отбеляза Мадлин, излегнала се на своята кушетка в гостната.
— С Бътри всичко е свършено — отговори Шарлот и добави, обръщайки се към влезлия лакей: — Зная, зная. Кажете на баща ми, че веднага ще дойда.
— Значи, нищо не излезе от ухажванията на Бътри — каза Мадлин. — Така и предполагах.
— Сам си е виновен. Тя беше достатъчно подготвена, сигурна съм в това — рече Шарлот с онази жлъчност, която често се долавя в гласа на една жена, когато говори за друга.