— Какво ще кажеш сега на него? — Под „него“ синьората разбираше баща си.
— Зависи в какво настроение ще го намеря. Той беше съгласен да даде на кредиторите на Бърти двеста фунта, за да умилостиви най-настойчивите от тях до сватбата. Нека даде сега тези пари на самия Бърти — те ще му осигурят възможност да замине и да опита още веднъж късмета си.
— Къде е той сега?
— Един господ знае! Пуши в парка на мис Торн или флиртува с някоя от госпожиците Чадуик. Нищо не може да го трогне. Но баща ми ще се вбеси, ако не сляза веднага при него.
— Да, Бърти ще си остане винаги такъв. Но не се бави, Шарлот, искам да пия чай.
И така, Шарлот слезе долу при баща си. Той беше по-мрачен от облак — никога досега не го беше виждала такъв. Седеше в креслото си, но не удобно разположен до камината, а по средата на стаята, и чакаше нейното пристигане.
— Къде се дяна брат ти? — попита доктор Станъп веднага щом тя затвори вратата след себе си.
— По-скоро би трябвало да попитам вас — каза Шарлот. — Оставих ви заедно, преди да тръгна от Улаторн. А какво стана с мисис Болд?
— Мисис Болд! Пак вашите глупости! Тя си отиде в къщи, както и трябваше да се очаква. И аз най-искрено се радвам, че няма да бъде принесена в жертва на този безсърдечен негодник.
— О, татко!
— Да, безсърдечен негодник. Кажи ми сега къде се намира той и какво смята да прави. Дълго се оставих да ме мотаете с тази женитба. Женитба, как не! Коя е тази жена, дето би се решила да се лиши от своите пари, от уважението и доброто си име, за да се омъжи за такъв като него?
— Няма никакъв смисъл да се карате на мене, татко. Направих всичко каквото можех, за да помогна и на него, и на вас.
— И Мадлин не е много по-добра — продължаваше пребендарият, който беше наистина много разгневен.
— Знам, че никой от нас не е добър.
От гърдите на стареца се откъсна тежка, лъвска въздишка. Щом никой от тях не беше добър, кой ги бе направил такива? Щом бяха станали безпринципни егоисти със съмнителна репутация, кой носеше вината за това лошо възпитание?
— Зная само, че вие тримата ще ме разорите — каза той.
— Но, татко, това са глупости. Сега вие живеете съвсем в рамките на своите доходи, а ако са се появили нови дългове, аз не зная нищо за тях. Пък и откъде ще се вземат? Тук живеем толкова скучно.
— А сметките на Мадлин платени ли са?
— Не, не са. Кой би могъл да ги плати?
— Нейният мъж например.
— Нейният мъж! Нима искате да й предам тези ваши думи? Нима искате да я изгоните от дома си?
— Искам да знае как трябва да се държи.
— Но какво е направила пък сега? Горката Мадлин! Днес е излязла едва за втори път, откакто сме в този противен град.
Той замълча, обмисляйки в каква форма да съобщи своето решение.
— Е, татко — каза Шарлот, — имате ли още нужда от мен, или мога да се кача да поднеса чая на мама?
— Брат ти споделя всичко с теб. Кажи ми какво мисли да прави.
— Нищо, доколкото ми е известно.
— Нищо, нищо! Нищо, освен да яде, да пие и да хвърля на вятъра всяко пени, което успее да измъкне от мен. Аз вече реших, Шарлот — отсега нататък той няма да яде и да пие в този дом.
— Чудесно. В такъв случай ще трябва, изглежда, да се върне в Италия.
— Да върви, където иска.
— Лесно е да се каже това, татко, но какво значи то? Не можете все пак да го…
— Това значи — каза пребендарият, като повиши глас и хвърли към Шарлот изпълнен с гняв поглед, — че не мога повече да плащам за лентяйството му. И това е толкова сигурно, колкото, че Бог царува на небесата.
— О, на небесата! — възкликна Шарлот. — Няма смисъл да говорите така. Вие трябва да се погрижите за него тук, на земята, и въпросът е как да стане това. Не можете да го изгоните от къщи без стотинка и да го оставите да проси на улицата.
— Да проси, където му харесва.
— Той трябва да се върне в Карара. Там ще може да живее с най-малко средства, а и ако се опита да вземе назаем, никой няма да му даде повече от двеста-триста паули. Но трябва да му дадете пари за път.
— Кълна се…
— Ех, татко, не се кълнете. Много добре знаете, че сте длъжен да направите това. Бяхте готов да му дадете двеста фунта преди сватбата. Половината ще му стигне да замине за Карара.
— Какво? Да му дам сто фунта?