Елинор послушно премести стола си по-близо до кушетката.
— А сега, мисис Болд, ще ви кажа нещо, което може да ви се стори малко неделикатно, но съм убедена, че постъпвам правилно.
Мисис Болд не отговори нищо, но почувствува, че всеки момент ще се разтрепери. Тя знаеше, че синьората не се церемони много и онова, което за нея бе само неделикатно, за мисис Болд можеше да се окаже върхът на неприличието.
— Познавате се с мистър Еърбин, нали?
Мисис Болд би дала всичко, за да не се изчерви. Но тя не можеше да заповядва на кръвта си и се изчерви чак до коренчетата на косите си, а синьората, която я бе накарала да седне така, че светлината да пада върху лицето й, много добре забеляза това.
— Да, познаваме се. Всъщност съвсем слабо. Той е близък приятел на доктор Грантли, а доктор Грантли е женен за сестра ми.
— Е, щом познавате мистър Еърбин, не може да не го харесвате. Аз го познавам и той много ми харесва. Убедена съм, че харесва на всички, които го познават.
Мисис Болд се чувствуваше неспособна да отговори каквото и да било. Кръвта кипеше в цялото й тяло и тя просто не беше на себе си. Стори й се, че столът под нея се клати, усещаше, че лицето й гори, и се задъхваше от тази вътрешна топлина. Все пак остана да седи неподвижна и не каза нито дума.
— Колко резервирана сте с мен, мисис Болд — каза синьората. — А пък аз от своя страна правя всичко, с което една жена би могла да помогне на друга.
На Елинор изведнъж й хрумна мисълта, че дружелюбието на синьората може би не е престорено и че във всеки случай няма да й навреди. Хрумна й и друга, почти неосъзната мисъл — че мистър Еърбин е прекалено ценен, за да бъде загубен. Тя презираше синьората, но победата си заслужаваше да направи известни отстъпки. Съвсем мънички, незначителни отстъпки!
— Не искам да бъда резервирана — каза тя, — но въпросите ви са толкова необикновени.
— Тогава ще ви задам един още по-необикновен въпрос — каза Мадлин Нерони, като се опря на лакът и погледна събеседничката си право в лицето. — Обичате ли го? Обичате ли го с цялото си сърце и душа, с цялото си същество? Защото мога да ви кажа, че той ви обича, обожава ви, мисли само за вас и за нищо друго — дори в този момент, докато се опитва да напише проповедта си за идущата неделя. Какво не бих дала, за да бъда обичана по такъв начин и от такъв мъж, тоест ако бях изобщо достойна за любовта на някой мъж!
Мисис Болд скочи от мястото си и застана безмълвна пред жената, която й говореше с такива страстни думи. Но когато синьората намекна за своя недъг, сърцето на вдовицата се смекчи и тя ласкаво докосна ръката на събеседничката си, която тя бе поставила върху масата. Синьората стисна пръстите й и продължи:
— Кълна ви се във Всевишния, че това е най-чиста истина и от вас зависи да се възползувате от нея така, че да ви направи щастлива. Но не бива да ме издавате. Той не знае нищо. Не подозира, че са ми известни най-съкровените тайни на неговото сърце. За тези работи е наивен като дете. Издаде се по хиляди различни начини, защото не е способен да се преструва — но изобщо не си дава сметка за това. Сега неговата тайна ви е известна и аз ви съветвам да се възползувате от нея.
Елинор отвърна едва забележимо на нейното стискане.
— И не забравяйте — продължи синьората, — че той не е като другите мъже. Не очаквайте, че ще дойде при вас с признания, клетви и изискани подаръци, за да падне в краката ви и да целуне връзките на обувките ви. Ако имате нужда от такова нещо, ще намерите колкото си искате поклонници, които са готови да го направят, но той няма да бъде между тях. — Гърдите на Елинор заплашваха да се пръснат от вълнение, но синьората продължи, сякаш нищо не бе забелязала: — За него „да“ значи „да“ и „не“ значи „не“. Ако една жена му откаже, той ще приеме този отказ като окончателен и няма да повтори своето предложение, дори ако това разбие сърцето му. Запомнете добре това. А сега, мисис Болд, няма да ви задържам повече, защото виждам колко сте развълнувана. Досещам се донякъде как ще се възползувате от онова, което ви казах. Ако някога влезете като щастлива невеста в неговия дом, ние ще бъдем надалеч, но много бих искала да ми драснете един ред, че сте простили греховете на нашето семейство.
Елинор обеща почти шепнешком да стори това и без да каже нито дума повече, се измъкна от стаята, тихичко слезе по стълбите, отвори си сама външната врата и излезе от къщата, без да е чула или видяла, когото и да било.