— Имах предвид вашата, макар че не е изключено мистър Еърбин да ви изпревари. Но ние не знаем нищо за него. Той е прекалено потаен. А вие сте откровен и нищо не скривате. Впрочем, мистър Еърбин, това ми харесва много повече. Веднага се вижда, че мистър Слоуп има щастие в любовта. Хайде, мистър Слоуп, кога вдовицата ще стане госпожа деканша?
Това подмятане беше особено мъчително за мистър Еърбин, но той не можеше да си наложи да зареже всичко и да си тръгне. Все още вярваше — с онази вяра, която се ражда от страха, — че по всяка вероятност мисис Болд ще стане съпруга на мистър Слоуп. Не бе научил нищо за малкото приключение на мистър Слоуп в парка на Улаторн и спокойно би могъл да предположи точно обратното — че мистър Слоуп се е хвърлил в краката на вдовицата, получил е нейното съгласие и се е върнал в Барчестър като щастлив годеник. Шегите на синьората бяха крайно неприятни за мистър Слоуп, но бяха не по-малко неприятни и за мистър Еърбин. Той продължаваше да стърчи до камината, въртейки ръце в джобовете на панталоните си.
— Хайде, хайде, мистър Слоуп, не бъдете толкова стеснителен — не го оставяше на мира синьората. — Ние всички знаем, че сте й направили предложение в Улаторн. Разкажете ни как тя даде израз на своето съгласие. С просто „да“ или с двойно „не, не“, равносилно на положителен отговор? Или пък с красноречиво мълчание? А може би ви е казала направо и без заобикалки, както подобава на една вдовица: „Давам ви дума, господине, че ще стана мисис Слоуп веднага щом пожелаете това!“
Едва ли мистър Слоуп бе преживявал някога подобно унижение. От едната му страна седеше и се смееше беззвучно мистър Торн. От другата стоеше старият му неприятел мистър Еърбин, който не сваляше поглед от него. Около вратата между двете гостни се бяха струпали няколко души — между които Шарлот Станъп и преподобните господа Грей и Грийн, — които бяха станали свидетели на неговия позор. Той разбираше, че трябва да впрегне цялата си духовитост, за да обърне шегите на синьората против самата нея. Съзнаваше, че трябва на всяка цена да направи това, но нито една подходяща дума не му идваше наум. „Тъй размисълът прави ни пъзливци“.136 Той отново почувствува пръстите на Елинор върху бузата си, но кой можеше да е видял тази плесница? Кой можеше да е разказал за случилото се на тази вещица, която с такова удоволствие издевателствуваше над него? Той стоеше, червен като цирей и ням като риба, озъбен в старанието си да наподоби усмивка, жалък и нещастен.
Но синьората не изпитваше никаква жалост, милосърдието й бе напълно непознато. В момента нейната цел беше да срине мистър Слоуп и тя нямаше намерение да спира по средата тъкмо сега, когато той беше изцяло в ръцете й.
— Е, мистър Слоуп, защо мълчите? Нима тя е била толкова глупава да ви откаже? Едва ли би могла да разчита на епископ. Но мисля, че разбирам всичко, мистър Слоуп. Вдовиците са пословично предпазливи. Трябваше да я оставите на мира, докато не сложите новата шапка на главата си и не бъдете в състояние да й покажете ключа от резиденцията на декана.
— Синьора — проговори най-после мистър Слоуп, като се стараеше да вложи в думите си нотка на сдържан упрек, — вие си позволявате да говорите за свети неща с крайно неуместен тон.
— Свети неща! Какви свети неща? Да не би шапката на декана да е толкова свята!
— Аз нямам такива стремежи, каквито ми приписвате. Може би ще е най-добре да изоставите тази тема.
— С най-голямо удоволствие, мистър Слоуп, само още една дума. Идете отново при нея, този път с писмото на министър-председателя в джоба. Залагам шала си срещу вашата бъдеща шапка, че този път няма да ви откаже.
— Трябва да ви кажа, синьора, че според мен вие си позволявате да говорите за тази дама с абсолютно недопустим тон.
— И още един съвет, мистър Слоуп, един последен съвет. — И тя запя:
И като отметна глава на възглавницата, синьората весело се изсмя. Твърде малко я тревожеше мисълта, че присъствуващите много лесно биха могли да си представят цялата история на първата любов в живота на мистър Слоуп. Беше й все едно дали някои от тях щяха да се досетят, че именно тя е била първият обект на обожание от страна на мистър Слоуп. Мистър Слоуп й бе омръзнал и искаше да се отърве от него; бе я разсърдил и тя реши да му отмъсти.