В края на краищата се разбраха, че мистър Хардинг ще потвърди незабавно получаването на писмото, изпратено от частния секретар на министър-председателя, и ще помоли за отсрочка от два дни, през които да обмисли отговора си. А в течение на тези два дни те отново щяха да обсъдят всичко.
Архидяконът обеща да откара на следващата сутрин мистър Хардинг обратно в Барчестър.
Глава четиридесет и осма
Мис Торн сватосва
Когато мистър Хардинг се завърна в Барчестър, придружен от архидякона, както беше уговорено, там го очакваха други изненадващи новини. По време на пътуването той бе подложен на нестихващ огън от необорими аргументи, имащи за цел да докажат, че негов свещен дълг е да не пречи на бащински грижовното правителство, след като то е решило да го направи декан; ето защо, когато се озова най-после пред вратата на дома си, мистър Хардинг се почувствува напълно объркан. Той просто не знаеше какво да прави, а недоумението му само нарасна, когато намери една бележка от по-малката си дъщеря, която най-настойчиво го молеше да отиде веднага при нея. Но тук ние отново ще трябва да се върнем малко назад.
Слуховете за мистър Еърбин, които донесоха такова огорчение на мисис Грантли, не закъсняха да стигнат и до ушите на мис Торн. Тя също беше много огорчена, че свещеникът на нейната енория е обвинен в преклонение пред една чуждоземна богиня. Тя също считаше, че енорийските викарии трябва да бъдат непременно женени, и с присъщата си добронамерена енергичност веднага напрегна ума си да намери подходяща партия за мистър Еърбин. Според мисис Грантли най-доброто средство за разрешаването на този проблем беше едно нравоучително слово от страна на архидякона. Мис Торн предполагаше, че една млада жена със зестра ще свърши по-добра работа. Като прегледа списъка на неомъжените си приятелки, които не биха имали нищо против да се омъжат и биха били достойни да станат съпруги на провинциален свещеник, тя не можа да намери по-подходяща кандидатка от мисис Болд и без да губи време, тръгна за Барчестър в деня на голямото изпитание на мистър Слоуп (в същия този ден, в който брат й бе имал удоволствието да се срещне с последната от Нероновците), като покани мисис Болд да им погостува в Улаторн заедно със сина си и дойката.
Мис Торн отправи покана за един-два месеца, като разчиташе, че ще успее да продължи този срок до края на зимата и по този начин ще даде възможност на мистър Еърбин да се запознае по-отблизо с отредената му бъдеща съпруга. „Ще поканим и мистър Еърбин — каза си тя — и до пролетта те двамата ще се опознаят както трябва, а след година — година и половина, ако всичко върви добре, мисис Болд ще се премести да живее в нашата енория.“ И добрата старица си отправи заслужена похвала за своето умение да сватосва.
Елинор бе малко изненадана, но в края на краищата обеща да отиде в Улаторн поне за една-две седмици и тръгна за там един ден преди посещението на баща й в Плъмстед.
Мис Торн не искаше да поставя още първата вечер мисис Болд в неудобно положение, като й наложи компанията на нейния бъдещ съпруг, и реши да й предостави няколко часа на разположение, за да свикне с обстановката. На следващата сутрин обаче мистър Еърбин беше вече там. „А сега — каза си мис Торн — трябва да се постарая те двамата да не останат незабелязани един за друг.“ В същия този ден, след вечеря, Елинор с престорено спокойствие, което не успяваше да запази, със сълзи, които не успяваше да сдържи, с вълнение, което не успяваше да потисне, и с радост, която не успяваше да скрие, съобщи на мис Торн, че се е сгодила с мистър Еърбин и затова трябва колкото може по-бързо да се завърне в Барчестър.
Да кажем просто, че мис Торн бе много доволна от успеха на своя план, би означавало да дадем една съвсем слаба представа за вълнуващите я чувства. На моите читатели сигурно се е присънвало някога, че им предстои да направят някакъв непоносимо дълъг преход, да кажем, двадесет или тридесет мили, или да се справят с някаква много трудоемка и тежка задача, но едва хванали се за работа, изведнъж са откривали някакъв начин да свършат всичко само за пет минути, и то без каквито и да било усилия. Мис Торн преживя нещо подобно наяве. Моите читатели вероятно са общували с малки деца и сигурно се е случвало да им обещаят по някакъв повод нещо много приятно, но не веднага, а след няколко месеца. Малките нетърпеливци обаче не искат да чакат и шумно настояват обещаното да им бъде дадено веднага, още преди да са си легнали. На мис Торн й се стори, че нейните деца проявяват същото неблагоразумие. Тя приличаше на неопитен артилерист, който не е пресметнал правилно дължината на фитила. Барутът бе избухнал твърде рано и горката мис Торн се почувствува като разкъсана на парчета от своя собствен снаряд.