Но мистър Еърбин не я погледна, а вместо това се дръпна до камината и започна да се разхожда из стаята. Елинор се зае решително с книгата си, но не можа да прочете нищо, защото в очите й се появи сълза, която въпреки всичките й усилия скоро се търкулна по бузата й. Щом мистър Еърбин се обърна с гръб към нея, тя бързо я изтри, но веднага на нейното място се появи друга. Те не бликнаха като порой, който би я издал незабавно, а извираха една по една, като самотни вестоносци. Мистър Еърбин не се заглеждаше много в нейното лице и тези сълзи останаха незабелязани.
Той прекоси стаята четири-пет пъти, преди да заговори отново, и Елинор остана да седи мълчалива, склонила глава над книгата. Тя се страхуваше, че няма да успее да овладее сълзите си, и вече търсеше под какъв предлог да се измъкне от стаята, когато мистър Еърбин неочаквано спря и се изправи срещу нея. Той не се приближи, а остана да стои сред гостната и като мушна ръцете си под опашките на фрака, започна своята изповед.
— Мисис Болд — каза той, — трябва да ви помоля да ми простите голямата обида, която ви нанесох.
Сърцето на Елинор заби така лудо, че тя не посмя да му каже да не се безпокои, тъй като не я е обидил с нищо. И мистър Еърбин продължи:
— Много мислих за това оттогава и сега си давам сметка, че не съм имал никакво право да ви задам въпроса, с който се обърнах навремето към вас. Това беше неделикатно от моя страна, а може би и некавалерско. Никакво приятелство между мен и вашия зет, доктор Грантли, не би могло да оправдае тази моя дързост. Нито пък съществуващото между нас двамата познанство. (Думата „познанство“ смрази сърцето на Елинор: нима това й бе отредила съдбата?) Ето защо смятам, че трябва най-покорно да ви помоля за извинение, което и правя в момента.
Какво можеше да отговори Елинор? Трудно й беше да каже каквото и да е, защото плачеше, но все пак трябваше да каже нещо. Много й се искаше да отговори ласкаво и кротко, при това, без да се издаде. Никога в живота си не беше изпитвала такава трудност да намери необходимите думи.
— Но аз съвсем не съм се почувствувала обидена, мистър Еърбин.
— О, не може да не сте се обидили! Иначе нямаше да бъдете вие. Бяхте толкова права да се обидите, колкото аз бях неправ да ви задам този въпрос. Просто не мога да си простя това, но се надявам да чуя, че ми прощавате.
Елинор не можеше вече да говори спокойно, въпреки че все още криеше сълзите си, и мистър Еърбин, който бе замълчал в напразно очакване на нейния отговор, тръгна към вратата. Тя почувствува, че би било крайно безсърдечно да му позволи да си отиде така, затова стана от мястото си, докосна леко ръката му и каза:
— О, мистър Еърбин, не си отивайте, преди да съм ви отговорила! Разбира се, че ви прощавам. И вие знаете това.
Той хвана ръката, която се бе докоснала така нежно до лакътя му, и погледна Елинор съсредоточено в очите, сякаш се опитваше да прочете в тях като в книга цялата си по-нататъшна съдба. Лицето му бе изпълнено с такава печална сериозност, че Елинор не можа да понесе неговия поглед. Тя сведе очи към килима, престана да сдържа сълзите си и остави ръката си в неговата.
Двамата останаха така не повече от минута, но това време беше достатъчно, за да се запечата завинаги в паметта им. Елинор беше вече сигурна, че е обичана: никакви думи, колкото и красноречиви да са те, не биха могли да бъдат по-убедителни от този напрегнат, изпълнен с тъга поглед.
Но защо я гледаше така? Защо не й казваше нищо? Нима чакаше тя да направи първата стъпка?
Всъщност дори мистър Еърбин, дори и той, който толкова малко познаваше жените, разбра, че е обичан. Трябваше само да каже една дума, и всичко това щеше да бъде завинаги негово — тази неизразима прелест, тези винаги красноречиви, макар и неми в момента очи, тази сияйна женственост и живата любеща душа, която го бе пленила още в деня на първото му посещение в новата енория. Всичко това би могло да стане и щеше да стане само негово. Иначе тя в никакъв случай не би оставила ръката си толкова дълго в неговата. Трябваше да каже само една дума. Но точно това беше най-трудното. Дали една минута би стигнала? Не, сигурно една минута бе малко.