— Боже господи! — възкликна тя (това явно беше общоприетото възклицание в Плъмстед). — Горката Елинор! Милата ми Елинор! Каква чудовищна несправедливост бе извършена с нея! Но сега всичко ще се поправи. — Тук тя си спомни за синьората и помисли: „Как само лъжат хората!“
Но в този случай хората не бяха излъгали.
Глава четиридесет и девета
Велзевул
Докато излизаше от столовата заедно с мис Торн, Елинор нямаше никакво намерение да я посвещава в тайната си, но когато седна до старата дама на дивана, думите сякаш сами излязоха от устата й. Елинор не умееше да се преструва и не можеше да продължи да говори за мистър Еърбин като за чужд човек, след като той изпълваше цялото й сърце. Когато мис Торн, придържайки се с деликатна настойчивост към своя план, попита младата вдовица дали според нея на мистър Еърбин не му е време да се ожени, не й оставаше друго, освен да си признае всичко.
— Мисля, че да — отвърна Елинор малко смутено, но мис Торн започна да развива мисълта си и тя добави: — О, мис Торн, той скоро ще се ожени: ние сме сгодени.
Мис Торн знаеше много добре, че сутринта, докато се разхождаше с мисис Болд, тя все още не беше сгодена. Освен това всичко, което беше чула дотогава, й даваше пълно основание да предполага, че за този годеж не бе ставало и дума. Затова, както вече споменахме, бе малко изненадана, но независимо от това прегърна гостенката си и най-сърдечно я поздрави.
Тази вечер Елинор не намери удобен случай да поприказва с мистър Еърбин — освен за такива неща, които можеха да чуят всички, а те не бяха много. Мис Торн положи големи усилия да ги остави насаме, но мистър Торн, който не знаеше нищо за случилото се, заедно с още един гостенин, негов приятел, напълно провалиха добрите й намерения. И горката Елинор трябваше да се прибере в спалнята си, без да е получила ново доказателство за привързаност от страна на своя любим. Впрочем нейното душевно състояние съвсем не будеше съжаление.
На следващата сутрин тя стана рано с надеждата, че като слезе долу малко преди обичайното време за закуска, ще завари мистър Еърбин сам в столовата. Нали и той би могъл да си помисли, че една такава среща е възможна? Ето защо Елинор беше напълно облечена цял час преди да започне утринната молитва. Но не слезе веднага, тъй като се страхуваше да не се покаже прекалено нетърпелива за срещата със своя любим, макар че нетърпението й — Бог и бе свидетел! — беше наистина голямо. Затова седна до прозореца и като поглеждаше непрекъснато към часовника, започна да се занимава с малкия, докато не прецени, че вече може да слезе.
Като се озова пред вратата на столовата, тя спря за момент, колебаейки се дали да натисне дръжката, но до нея достигна гласът на мистър Торн и това сложи край на колебанията й. Планът й се бе провалил и сега вече можеше да влезе без никаква опасност за доброто си име. Мистър Торн и мистър Еърбин бяха застанали до камината и обсъждаха достойнствата на Велзевул — любимия жребец на мистър Торн. Всъщност обсъждаше ги мистър Торн, а мистър Еърбин го слушаше. Това забележително животно бе ожулило подрязаната си опашка о стената на конюшнята, с което причини големи безпокойства на главния коняр на Улаторн. Ако Елинор се беше забавила още само една минута, мистър Торн щеше да бъде вече в конюшнята.
Като видя гостенката си, мистър Торн потисна своята тревога. Велзевул трябваше да мине без него. Но разговорът между тримата никак не вървеше и в края на краищата домакинът не издържа състоянието на мъчителна неизвестност по отношение на своя любимец, поднесе най-изискано извиненията си на мисис Болд и побърза да излезе. Когато вратата зад него се затвори, Елинор почти съжали, че си бе отишъл. Не че се страхуваше от мистър Еърбин, но все още не знаеше как да се държи с него.
Но той скоро разсея нейното смущение: приближи се до нея, хвана я за двете ръце и каза:
— И така, Елинор, ние с вас ще станем мъж и жена. Нали?
Тя вдигна поглед към лицето му и сви устни за едносричен отговор, но не произнесе нито звук. Мълчанието й обаче не му попречи да прочете повече от ясно нейното съгласие в очите й.
— Това означава голямо доверие — каза той, — много голямо доверие.
— Да-да — отвърна Елинор, която го разбра посвоему. — Много, много голямо доверие. И аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да се окажа достойна за него.