Глава петдесета
Архидяконът е доволен от положението на нещата
По пътя за Барчестър мистър Хардинг дълго убеждаваше архидякона, че всички техни прогнози във връзка с мистър Слоуп и Елинор са били лишени от всякакво основание. Той обаче се убеди, че няма да е никак лесно да разколебае вярата на зет си в собствената му прозорливост. Доктор Грантли беше уверен, че разполага с толкова преки и недвусмислени доказателства за своята правота, потвърдени на всичко отгоре от такъв голям брой косвени улики, че отначало се усъмни в думите на мистър Хардинг, когато той му предаде с какво възмущение е посрещнала това предположение Елинор. В края на краищата трябваше да отстъпи, но не без уговорки. Архидяконът заяви с болка на сърце, че сега за сега ще гледа на предишното си мнение като на грешка, но стори това с такава предпазливост, че си запази правото, ако някога Елинор стане все пак мисис Слоуп, да може да каже: „Е, какво ви разправях? Спомнете си на какво мнение бяхте вие и на какво — аз; и запомнете за в бъдеще, че бях напълно прав по този въпрос — както впрочем и по всички останали.“
Но в своята отстъпчивост той все пак стигна дотам, че обеща да посети Елинор и пристигна в самия разгар на нейния разговор с мистър Хардинг, който имаше толкова много да съобщи и да изслуша, че забрави да предупреди Елинор за очакващата я чест. Ето защо тя съвсем не беше готова да се срещне със зет си, когато чу гласа му във вестибюла.
— Но това е архидяконът! — възкликна тя и скочи на крака.
— Да, мила. Той ме помоли да те предупредя, че ще дойде да те види, но право да си кажа, съвсем забравих за това.
Елинор избяга от стаята въпреки настоятелните молби на баща си. В тези първи часове на своята радост тя нямаше никакво желание да слуша извиненията и поздравленията на архидякона. Той щеше да говори толкова много и толкова скучно! Затова, когато бе въведен в гостната, архидяконът завари там само мистър Хардинг.
— Трябва да извините Елинор — каза мистър Хардинг.
— Има ли нещо? — попита доктор Грантли, който веднага реши, че цялата истина за мистър Слоуп е излязла най-после наяве.
— Да, има. Чудя се дали това няма да бъде голяма изненада за вас.
По изражението на тъста си архидяконът разбра, че съвсем не става въпрос за мистър Слоуп.
— Не — отвърна той, — в никакъв случай. Нищо вече не може да ме изненада.
В наши дни много хора подобно на архидякона се придържат (или се правят, че се придържат) към принципа nil admirari137. Но ако се съди по техния вид, те се поддават точно толкова на внезапни емоции, колкото техните дядовци и баби.
— Какво според вас е направил мистър Еърбин?
— Мистър Еърбин? Надявам се, нямате предвид дъщерята на Станъп?
— Не, нямам предвид тази жена — отговори мистър Хардинг, доволен от своето остроумие.
— Не тази ли? Значи, е замесена друга някоя жена? Защо мълчите, ако знаете нещо? Не мога да понасям този вид загадки и тайни.
— Това няма да остане тайна за вас, архидяконе, въпреки че засега не бива да му се дава по-широка гласност.
— И така?
— Обещайте, че няма да кажете на никого. Освен, разбира се, на Сюзан.
— Глупости! — извика архидяконът, който започваше вече да губи търпение. — Не е възможно да знаете някаква тайна за мистър Еърбин!
— Освен една — той и Елинор са сгодени.
Лицето на архидякона говореше повече от ясно, че той не вярва нито дума от всичко това.
— Мистър Еърбин! Невъзможно!
— Във всеки случай точно това ми каза Елинор преди малко.
— Невъзможно! — повтори архидяконът.
— Е, аз не го намирам за невъзможно. Бях наистина изненадан, но от това не следва, че е невъзможно.
— Сигурно се е заблудила.
Мистър Хардинг го увери, че няма никаква грешка, че мистър Еърбин (както ще научи, когато се върне в къщи) е бил вече в Плъмстед, за да съобщи новината, за която знае и мис Торн, и че, с една дума, годежът е напълно действителен.
— Боже господи! — можа само да каже архидяконът, крачейки из гостната на Елинор. — Боже господи! Боже господи!
Тези възклицания бяха сигурен признак, че той най-после е повярвал — поне до такова заключение стигна мистър Хардинг, и то с пълно право. Първото от тях очевидно изразяваше известно неудоволствие от научената новина, второто показваше просто учудване, а в тона на третото мистър Хардинг долови, както му се стори, определено задоволство.