Мисис Куивърфул се познаваше много бегло с доктор Грантли и неговото семейство. Архидяконът, разбира се, познаваше всички свои подчинени свещеници, а и почти всички свещеници в епархията, както до голяма степен и техните семейства. Често му се бе налагало да разговаря по работа с мистър Куивърфул, но почти не се бе срещал с жена му. Този път обаче настроението му беше повече от добро и не му се искаше да отмине, все едно че не я е забелязал. Куивърфулови, всички до един, не очакваха нищо хубаво от доктор Грантли: те знаеха колко горещо е неговото желание мистър Хардинг да се върне в стария си дом при старопиталището и не бяха научили, че е поканен да заеме резиденцията на декана. Затова мисис Куивърфул бе доста учудена и зарадвана от любезния тон, с който се обърна към нея архидяконът.
— Как сте, мисис Куивърфул, как сте? — каза той, като протегна от двуколката лявата си ръка. — Много се радвам, че ви намирам заета с една толкова полезна и приятна работа. Много се радвам.
Мисис Куивърфул му поблагодари, стисна протегнатата й ръка и му хвърли подозрителен поглед — не беше сигурна дали в неговите любезни поздравления не се съдържа ирония.
— Предайте, моля, на мистър Куивърфул от мое име — продължи архидяконът, — че съм много доволен от неговото назначение. Мястото е хубаво, мисис Куивърфул, а също и къщата, и аз се радвам много, че сте се настанили тук. Довиждане, довиждане.
И той потегли, като остави мисис Куивърфул да се радва и чуди на неговата неочаквана доброжелателност. Общо взето, нещата се развиваха добре за архидякона и той можеше да си позволи да бъде снизходителен към нея. Седнал в двуколката си, доктор Грантли гледаше с усмивка на света и бе склонен да прости греховете на всички барчестърски обитатели, с изключение на мисис Прауди и мистър Слоуп. Ако се бе срещнал с епископа, дори и него бе готов да погали добродушно по главата.
Доктор Грантли реши на минаване да се отбие в енорията Св. Юълд. Това означаваше отклонение от три мили, но той чувствуваше, че не може да замине с леко сърце за Лондон, преди да е поднесъл приятелските си поздравления на мистър Еърбин. Не го завари у дома, но не се съмняваше, че ще го срещне по пътя между двете къщи. И наистина, на половината път до вкъщи след един остър завой той се натъкна на мистър Еърбин, който яздеше в обратна посока.
— Охо-о-о-о! — високо, радостно и с особено разположение възкликна архидяконът. — Охо-о-о-о! И така, няма защо да се страхуваме вече от мистър Слоуп!
— Мисис Грантли ми каза, че мистър Хардинг е получил предложение да стане декан.
— Мистър Слоуп е загубил, както чувам, не само мястото на декан — отбеляза архидяконът с шеговита усмивка. — Хайде, хайде, Еърбин, как можахте да запазите така добре тайната си? Но сега вече знам всичко.
— Не съм имал никаква тайна, господин архидякон — отвърна мистър Еърбин с лека усмивка. — Нито за един ден. Едва вчера узнах какво щастие ме очаква и тази сутрин отидох в Плъмстед да поискам вашето одобрение. От думите на мисис Грантли се осмелявам да се надявам, че ще го получа.
— От все сърце, от все сърце! — заяви архидяконът, стискайки топло ръката на приятеля си. — Нищо по-добро не бих могъл да си представя. Тя е една чудесна млада жена, не идва с празни ръце и не се съмнявам, че ще бъде образцова съпруга. Ако изпълнява дълга си към вас така, както сестра й изпълнява своя към мене, вие ще бъдете наистина щастлив. Това е всичко, което мога да кажа. — И в очите на архидякона проблеснаха даже сълзи.
Мистър Еърбин отвърна със същото горещо ръкостискане, но не беше словоохотлив. Сърцето му преливаше от щастие и той не намираше думи, с които да изрази дълбоката си признателност. Доктор Грантли го разбра така добре, сякаш бе говорил цял час без прекъсване.
— И не забравяйте, Еърбин — каза той, — запазвам си изключителното право да ви венчая. Ще заведем Елинор в Плъмстед и сватбата ще се състои там. Ще накарам Сюзан да се поразмърда и всичко ще бъде както трябва. Утре се налага да замина за Лондон по важна работа. С мен ще дойде и Хардинг. Но ще се върна, преди да е готова булчинската рокля на годеницата ви.
С тези думи те се разделиха и по пътя за в къщи архидяконът беше зает с мислена подготовка на сватбените тържества. Твърдо реши да изкупи своята вина пред Елинор с бъдещите си прояви на щедрост. Ще й покаже каква разлика има за него между един Слоуп и един Еърбин! И той взе още едно непоколебимо решение: ако мистър Еърбин не стане декан, нищо не би било в състояние да му попречи да направи за своя сметка нова фасада и нов еркерен прозорец в дома на енорийския свещеник в Св. Юълд.