Целият Барчестър се събра да слуша мистър Слоуп — или може би да погледа новия епископ. Там можеха да се видят най-хубавите дамски шапки на града, а освен това и най-лъскавите клерикални шапки. Всички скамейки и столове бяха заети. Макар и някои пребендарии да се намираха в Италия или някъде другаде, на техните места бяха седнали събралите се от цялата околност свещеници. Там беше и деканът — тромав старец, който поради доста напредналата си възраст не идваше често в църквата; присъствуваше също и архидяконът, както и канцлерът, ковчежникът, преценторът, старшите и младшите каноници и всички мирянски членове на хора, готови да приветствуват с мелодично сакрално пение новия епископ.
Безспорно службата беше великолепна, както винаги досега в Барчестър, където хористите имаха богата музикална култура и гласовете бяха грижливо подбирани. Псалмите бяха изпълнени чудесно, The Deuin20 бе изпята величествено, а литанията бе поднесена по начин, по който и днес може да бъде чута в Барчестър, но доколкото разбирам, никъде другаде. Именно на литанията в Барчестърската катедрала мистър Хардинг отдавна беше посветил своето умение и своя глас. Препълненият храм обикновено допринася много за доброто изпълнение и макар мистър Хардинг да нямаше чувството, че полага някакви специални усилия, той надмина себе си. Останалите даваха най-доброто, на което бяха способни, и за него беше съвсем естествено да се увлече от примера на своите ближни. Службата следваше нормалния си ход и ето че на амвона най-после се появи мистър Слоуп.
За основа на своята проповед той избра един стих от посланието на свети Павел до Тимотея относно поведението, което трябва да следва духовният пастир и наставник, и веднага стана ясно, че на доброто барчестърско духовенство ще бъде даден урок.
„Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който верно преподава словото на истината“.21 Това бяха словата на неговия текст и такава тема, излагана на такова място, даваше повод да се мисли, че такъв проповедник щеше да бъде внимателно изслушан от такава публика. И той бе изслушан със затаен дъх и с немалко удивление. Каквото и мнение да имаха гражданите на Барчестър за мистър Слоуп преди тази проповед, след нея никой от слушателите му не би могъл да го смята нито за глупав, пито за страхлив.
Не е прилично в един роман да се привеждат пародийни или дори буквални откъси от дадена проповед. Стараейки се да обрисувам характерите на своите герои, аз съм донякъде заставен да говоря за свети неща. Надявам се обаче, че няма да бъда заподозрян в опит да осмея амвона, макар и някои да си въобразяват, че не се отнасям достатъчно почтително към духовническото съсловие. Аз може би поставям под въпрос непогрешимостта на наставниците, но се надявам, че по тази причина няма да бъда обвинен в съмнение относно онова, на което те ни учат.
Започвайки своята проповед, мистър Слоуп прояви немалко такт с двусмисления си намек, че неговата смирена особа била само един вид говорител на многоуважавания прелат, който седи насреща; след това, опирайки се на тази предпоставка, той даде много точна формулировка какво поведение очаква този прелат от страна на подчинените си свещенослужители. Достатъчно е да се каже, че ударението падна тъкмо върху онези изисквания, които бяха най-противни на духовенството от епархията и в най-голям разрез с техните възгледи и обичаи, и че принципите и привилегиите, така скъпи на свещениците от Високата църква, бяха осмени, обругани и анатемосани. А не бива да се забравя, че цялото барчестърско духовенство спадаше тъкмо към тази църква.
След като обясни посвоему как именно един свещенослужител трябва да се представи като „пред Бога достоен и безукорен работник“, мистър Слоуп се зае да разтълкува как следва да се преподава вярно словото на истината. Неговите възгледи по този въпрос бяха лишени от широта, а доводите му бяха твърде мъгляви. Беше си поставил за цел да изрази своето дълбоко отвращение от всички церемониални начини на произнасяне на думите, да омаловажи всяко религиозно чувство, предизвикано не от смисъла, а от звуковото въздействие на словото, с една дума, да осъди сурово катедралната служба. Тази част от неговата проповед щеше да бъде по-уместна, ако свети Павел беше говорил за правилното произнасяне, а не за правилното преподаване на словото на истината, но непосредствената задача на проповедника беше да проповядва учението на мистър Слоуп, а не това на свети Павел, и той съумя доста сръчно да изопачи избрания библейски текст.