— Де да беше толкова просто — рече Дасен.
— За бога, Джилбърт, за какво става дума? Трябва да си открил нещо. Възлагах такива големи надежди на теб.
Възлагал големи надежди на мен, помисли си Дасен. Тази фраза му помогна отново да надникне в тайните разговори. Как беше възможно Селадор да е толкова прозрачен? Дасен установи, че се изумява от плиткоумието на този човек. Какво беше станало с всемогъщият психоаналитик? Как е възможно да настъпи толкова дълбока промяна?
— Ти… и хората ти просто ме използвахте — рече Дасен. Докато говореше, си спомни за обвинението на Ол Мардън. Мардън бе разбрал това… да.
— Но, Джилбърт, не трябва да гледаш така на нещата. Ами тъкмо когато тръгвах насам, Майер Дейвидсън ме разпитваше за теб. Нали си спомняш Дейвидсън, агентът на инвестиционната корпорация, стояща зад веригата магазини. Той много те беше харесал, Джилбърт. Каза ми, че мисли да те вземе в неговия екип.
Дасен се втренчи в Селадор. Не беше възможно да говори сериозно.
— Това би било голям напредък за теб, Джилбърт.
Дасен подтисна желанието си да се изсмее. Имаше особеното усещане, че е откъснат от миналото си и по този начин може да разгледа една псевдоличност, едно неудачно създание, което беше самият той. Другият Дасен би подскочил от радост при такова предложение. Новият Дасен видя зад него истинското мнение на Селадор и приятелите му за самия него: „този полезен, но не особено умен човек, Джилбърт Дасен.“
— Разгледа ли Сантарога? — попита Дасен. Чудеше се дали Селадор е видял автокъщата на Клара Шелър и обявите по витрините.
— Поразходих се малко с колата тази сутрин, докато чаках времето за свиждане — отвърна Селадор.
— Какво мислиш за мястото?
— Откровеното ми мнение ли? Доста странен градец. Когато питах местните хора за посоките, езикът им ми се стори толкова груб и… особен. Въобще не прилича… ами, това не е никакъв английски, разбира се, пълно е с американизми, но…
— Езикът им е същия като сиренето им — рече Дасен. — Остър и със силно ухание.
— Остър! Добре намерена дума.
— Общност от личности, не би ли казал? — попита Дасен.
— Може би… но до известна степен си приличат. Кажи ми, Джилбърт, това има ли нещо общо с причината, поради която беше изпратен тук?
— Това?
— Тези въпроси. Трябва да ти кажа, че говориш като… ами, да ме вземат дяволите, ако не говориш като местен. — Тъмните му устни се отвориха в неискрен смях. — Местен ли си станал?
Въпросът произнесен с оттрениран оксфордски акцент заедно със смуглото източно лице се сториха на Дасен крайно забавни. Точно Селадор! Да зададе такъв въпрос.
Дасен не удържа смеха си.
Селадор изтълкува това погрешно.
— Добре — рече той, — надявам се, че не си ти.
— При хората човечността трябва да бъде от първостепенен интерес — каза Дасен.
Селадор отново не го разбра.
— Аха, и ти си ги проучил, използвайки уменията си на отличен психолог. Хубаво. Добре тогава — кажи го по свой начин.
— Ще го кажа по друг начин — рече Дасен. — За да имаш свобода, ти трябва да знаеш как да я употребиш. Има определена възможност, някои хора да преследват свободата по такъв начин, че да се превърнат в роби на свободата.
— Това звучи много философски, така си е — каза Селадор. — Как обаче да го приложим, че справедливостта да възтържествува за спонсорите ни?
— Справедливостта?
— Разбира се, справедливостта. Те били примамени в долината и после ги измамили. Похарчили огромни суми, но не получили каквито и да е било приходи. Те не са хора, които биха преглътнали това лесно.
— Примамени? — попита Дасен. — Никой не е искал да им продава, сигурен съм. Как са били примамени? И що се отнася до това, как са получили правото да вземат под наем…
— Това не е важно, Джилбърт.
— Напротив, важно е. Как са получили правото да ползват земя в Сантарога?
Селадор въздъхна.
— Добре. Щом настояваш. Те организирали търг за някаква излишна държавна земя и започнали наддаванията…
— Търг, за който са били убедени, че няма да има кой да се състезава с тях — рече Дасен и се засмя тихо. — Били ли са направили пазарно проучване?
— Имали са добра идея за това колко много хора живеят тук.
— Но какви хора?
— Какво се опитваш да кажеш, Джилбърт?
— Сантарога прилича много на гръцки полис — каза Дасен. — Това е общност от личности, а не колектив. Сантарогийците не са мравуняк, подчинил съществуването си на храната и разни други щуротии. Това е полис, съобразен да посрещне нуждите на хората. Човешките същества са тяхна основна грижа. А що се отнася до справедливостта за…