— Джилбърт, говориш много странни неща.
— Чуй ме, моля те, докторе.
— Много добре, но се надявам, че в думите ти ще има някакъв смисъл, когато говориш за… за…
— Справедливост — рече Дасен. — Споменатите от теб спонсори и контролираното от тях правителство се интересуват от справедливостта по-малко, отколкото от обществения ред. Те са осакатили въображението в следствие на прекалено дългото и прекалено интимно свързване с една враснала система от самоувековечаващи се прецеденти. Искаш ли да научиш как изглеждат те и машинациите им в очите на сантарогийците?
— Нека ти напомня, Джилбърт, това е една от причините, поради които си изпратен тук.
Дасен се усмихна. Обвинителният тон на Селадор не извика у него чувство за вина.
— Груба сила — каза Дасен. — Така изглежда външният свят в очите на сантарогийците. Царството на грубата сила. Парите и грубата сила са завладяли там всичко.
— Външен свят — рече Селадор. — Какъв интересен нюанс придаваш на тези интересни думи.
— Грубата сила е движение без водач — каза Дасен. — Тя ще се развилнее и ще се самоунищожи заедно с всичко наоколо. Това е цивилизация на бойните полета. Те си имат специални имена: пазар, търговия, съд, избори, сенат, аукцион, стачка. Това не може да бъде оспорено, защото във всяка една от тези области може да се прибегне до всичко — от думи до оръжия.
— Убеден съм, че ти защитаваш тези сантарогийски негодници — рече Селадор.
— Разбира се, че ги защитавам! Тук очите ми се отвориха, казвам ти. Аз издържах повече от другите, нали така. Ти възлагаше такива големи надежди на мен! Как можеш да бъдеш чак толкова прозрачен?
— Виж какво ще ти кажа, Джилбърт! — Селадор се изправи и го погледна гневно отгоре надолу.
— Знаеш ли какво ме поразява, какво наистина ме поразява? — попита Дасен. — Справедливост! Всички вие сте се впрегнали да забулите измамите си с приказки за справедливост и законност! Вие ми давате…
— Доктор Джил?
Това беше гласът на Бурдо, който го викаше от вратата зад него. Дасен дръпна лявото колело на стола си и бутна дясното. Столът се завъртя. В един и същи миг Дасен видя Бурдо да стои до двойната стъклена врата и усети стола си да се удря в нещо. Обърна се към Селадор за да види как два крака изчезват през перваза на покрива. Последва продължителен отчаян вик, завършил с най-отвратителното мокро тупване, което някога беше чувал.
Ненадейно Бурдо се беше озовал до него и сега се навеждаше през парапета, за да види какво става долу на паркинга.
— О, боже мой — рече Бурдо. — О, боже мой, каква ужасна злополука.
Дасен вдигна ръцете си и ги погледна — това бяха неговите ръце. Аз не съм достатъчно силен да направя това, помисли си той. Аз съм болен. Не съм достатъчно силен.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
— Основният фактор, довел до тази злополука — каза Пиаже, — е безразсъдната постъпка на жертвата да застане толкова близо до ръба на покрива.
Следствието се водеше в болничната стая на Дасен — „Защото се намира до мястото на престъплението и за улеснение на доктор Дасен, който не се е възстановил напълно след нараняванията си и преживяния от него шок.“
От Министерството на правосъдието бяха изпратили специален агент, който пристигна малко преди началото на насрочения за десет часа сутринта разпит. Следователят Уилям Гарити очевидно се познаваше с Пиаже. Те се бяха поздравили до леглото на Дасен, обръщайки се един към друг с „Бил“ и „Лари“. Гарити беше дребен и крехък човек, с коса с цвят на пясък и тясно лице, носещо маската на неувереност.
Следствието се водеше от съдебен следовател от Сантарога. Това беше един негър, когото Дасен не беше виждал преди тази сутрин — Лерой Кос. Косата му беше с ексцентрично сив цвят, а от едрото му правоъгълно лице лъхаше самотно достойнство. Беше облечен в черен костюм. Господин Кос не взе никакво участие в предхождащата следствието суматоха и едва когато часовникът удари десет часа, той седна на предвидената за него маса, чукна веднъж с молива си и каза:
— Сега да започнем по процедурата.
Свидетелите и останалите присъстващи седяха на донесените за случая сгъваеми столове. Гарити беше на една маса със заместник прокурора, който се оказа, че е от семейство Нис, Суортаут Нис, човек е характерните за фамилията им тежки клепачи, широка уста и коса с песъчлив цвят, но без дълбоката трапчинка на брадичката.
През двата дни след трагедията Дасен чувстваше как гневът му срещу Селадор все повече нараства — глупак, проклет глупак, да загине по такъв начин.